Най-слабо се интересуват от медии и съответно най-слабо са информирани българите на възраст между 18 и 29 г., и тези над 70 г. Като цяло доверието в медиите е ниско, обяви Димитър Ганев от Изследователски център „Тренд“, позовавайки се на данни от проведено национално представително проучване, в рамките на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“, за обществените нагласи на българите към медиите в страната.
Българите смятат, че пандемията е раздухана от медиите
Представянето започна с факта, че България се намира на 111 място в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници“ за 2020 г. от общо 180 страни. 56% от българите посочват, че мястото е заслужено, а само 18% казват че това е по – скоро незаслужено или напълно незаслужено.
С най-високо доверие се ползват частните телевизии – 54%, следвани от БНТ с 38%, социалните и новинарските интернет портали с по 31%, БНР със 17%, частните радиостанции с 14%, списанията и вестниците с 10%, а 19% от запитаните не могат да преценят. БНТ се нарежда веднага след частните телевизии, тъй като анкетираните са можели да избират повече от един показател.
Снимка: CanstockPhoto
Хендрик Зитих от Фондация „Конрад Аденауер“ посочи, че „в една демокрация гражданите трябва да могат да се доверят на медиите и призова всички обществени групи в България, имащи отношение по темата, особено политиците да работят за свобода на медиите и по-добри условия на труд за журналистите“. Според него задаването на критичен въпрос от страна на журналист не трябва да се възприема като обида.
Тома Биков от ГЕРБ се съгласи, че медиите трябва да имат необходимото ниво на критичност по отношение на политиката и да играят ролята и на коректив. „В българското общество има базово недоверие както към политиците, така и към медиите. Наблюдава се доверие към медии, създаващи фалшиви новини“, подчертава той и добавя, че за него е важно да се разбере какво е доверието към медиите в други европейски страни или този проблем е само български. По думите му фундаменталният проблем на медиите у нас е финансирането, предаде БГНЕС.
34 истински истории за българските медии
София Владимирова от СЕМ призова за нов медиен закон, с нова философия за медийния сектор, защото в момента регулацията се прави по законодателство на 20 години. Според нея в новия закон трябва да се определят ролята, мисията и финансирането на обществените медии, както и правото на лична неприкосновеност, защитата на данни, на потребителите и непълнолетните, защита на етичната среда на работа и журналистическия труд. Владимирова смята и че е нужен фонд за финансиране на независими журналистически разследвания. "Без професионална и етична журналистика, не може да говорим за демокрация", заяви тя.
Председателят на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева не изключи че догодина може да се озовем на предпоследното място в Европа, но това не е особено успокояващо. Според нея е добре да се помисли за създаване на отдели, които да проверяват фактите в медиите, т.нар. факт-чекъри, както и те да инвестират в обучението на журналистите.
Добави коментар