Как се справя киноиндустрията по време на пандемията

15:20, 29 дек 20 / Култура 25 3016 Шрифт:
Цветилена Симеонова Редактор: Цветилена Симеонова

Пандемията от COVID-19 и продължителната карантина беше изпитание за световната киноиндустрия. При първата вълна бяха спрени всички филмови продукции, а филмовият фестивал в Кан беше отменен. След първоначалния шок фестивалите започнаха да се провеждат онлайн, но не всички филмови студия успяха да се възстановят.

През 2020-та, въпреки пандемията и продължителната карантина в България са заснети 5 български и 11 чуждестранни продукции, 6 от които реализирани в едно от най-големите студия у нас. Световната киноиндустрия все още търси начини да прави филми безопасно и бавно се възстановява от първоначалния срив.

Нетфликс ще екранизира шедьовър на Ремарк

"Беше ужасяващо. От март до юни нямахме никаква работа. Замразени бяха всички продукции. Спряха снимките, спря и постпродукцията. Последствията за киноиндустрията в света ще ги виждаме години напред. Беше много тежко. Индустрията почти се срина", каза Ярив Лърнър, изпълнителен директор на "Ню Бояна", пред БНТ.

По време на първата вълна българските филмови студия решават, че въпреки продължителността ѝ, ще рискуват и ще бъдат подготвени, когато карантината свърши, веднага да започнат работа при новите условия.

"Работихме с Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Националния филмов център и специално с директора Жана Караиванова. Благодарение на бързата им реакция и подкрепа, изработихме нов протокол за работа при новите условия. Мисля, че продължаваме да се учим да работим в условия на пандемия. Филмовият бизнес се учи непрекъснато как да работи и да се адаптира. Ние в киноидустрията сме като опитни зайчета. Филмовият бизнес е експериментът, който всички останали наблюдават. Ако ние можем да работим в условия на пандемия, то и другите индустрии ще могат, като се учат от нас", каза Ярив Лърнър.

Българското кино вече и онлайн

В последните 15 години българските кино екипи работят с най-известните имена в световния филмов бизнес. С изключителна дисциплина и отговорност те успяват за кратко време да се адаптират в новите условия и да реализират продукции, които Холивуд затваря заради пандемията. Едно от най-големите признания за техния професионализъм е специалното събитие, което артистичният директор на филмовият фестивал в Кан Тиери Фремо прави за премиерата на "Рамбо. Последна кръв" реализиран и България през 2019-та.

"Българските екипи са невероятни. Фактът, че успяхме да реализираме всички тези продукции тук в България, когато светът беше затворен е доказателство за професионализма на тези хора. Всеки един от тях допринесоха лично това да се случи. Нашата работа е екипна. Всички трябва да имат представа и отговорност, когато правят филм. Всеки един - от човека, който прави осветлението, до този, който пише сценария. Те всички заедно работят и допринасят филма да се случи", каза още Лърнър.

Отиде си актьорът Вельо Горанов

От няколко години български филми получават награда на името на Дани Лърнър, която се дава на продуцента и режисьора за следващия им съвместен проект. Сред носителите са Милко Лазаров, Мартичка Божилова, Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Наградата идва като продължение на традицията, поставена от вече покойния продуцент Дани Лърнър, който поставя началото на устойчиво сътрудничество между българските кинопрофесионалисти и техни колеги от цял свят.

"Работим с много български режисьори и помагаме на българските продуценти по много начини - с техника, костюми, ноу хау и мисля, че това наистина е много добра съвместна работа и бихме искали да продължим", каза още Лърнър.

В края на годината на първо четене бяха приети и промените в Закона за филмовата индустрия у нас, в които се предвиждат 25 милиона лева за подпомагане на българското кино и възстановяване до 25% от разходите на филми, осъществени изцяло с частни средства. България е една от последните държави, която ще приеме подобни мерки за филмовите продукции без държавно финансиране.

Ушев: Получихме карикатура на демокрация

"Когато филмова компания дойде за първи път в България, беш удивена от професионализма на екипа, който имаме. Голямото изпитание е да ги доведем тук, защото преди да видят екипа, с който ще работят, трябва да ги убедим да инвестират в България. За тях това е само таблица с приходи и разходи и въпросът е дали могат да си върнат частица от вложената сума. Така че преди да наемем екипа от професионалисти, който да ги впечатли, ние трябва да ги убедим, че България е добро място за работа. Това винаги е било голямо предизвикателство, защото първият им въпрос е имате ли стимули за инвеститорите? И ако отговориш - не, разговорът спира до тук. По-добре късно, отколкото никога, защото това ще ни постави на едно равнище с останалите страни. Вярно е, че България е една от последните държави, която ще приеме тези мерки. С тези стимули няма да станем по-конкурентни, но няма и да изоставаме от тях. Благодаря на всички, които подкрепят промените в закона. Без тях ние щяхме да затворим филмовия бизнес, със или без пандемията", допълва Ярив Лърнър.

Въпреки пандемията и продължителното затваряне през 2020-та, инвестициите в България от чуждите кинопродукции са над 36 милиона лева.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама