Новата година започна с трескава подготовка за предстоящите избори. След 10 дни на интензивни консултации с кметове, политици, здравни власти, избирателна комисия и българи в чужбина, държавният глава най-накрая обяви датата на парламентарни вот – 4 април.
Това е седмица след първата възможна за насрочване на изборите - 28 март, за която Румен Радев намекна първоначално. Острите критики срещу това предложение обаче накараха президента да обсъди готовността на администрация, партии и здравни власти за организирането на вота, преди да вземе окончателно решение.
От разговорите на „Дондуков“ 2 стана ясно, че все още няма ясно разписан план за действие в условия на пандемия, както и че голяма част от важните въпроси все още нямат отговор.
Дали за да не угоди на ГЕРБ, в чийто интерес е провеждането на изборите възможно най-рано, или пък за да даде повече време за подготовка на институциите (въпреки че 1 седмица, не е кой знае каква разлика) Радев промени датата на вота.
Оказа се обаче, че никой на „Дондуков“ 2 не се е сетил да погледне календара на вероизповеданията у нас и така изборите у нас ще се проведат на 4 април, когато католиците и арменците честват Великден. Това от своя страна ще създаде редица проблеми както у нас, така и зад граница - нещо, с което президентът трябва да е бил наясно след разговорите му с наши сънародници в чужбина.
Снимка: БГНЕС
В България живеят близо 40 000 арменци и 50 000 католици и до момента няма официални изявления от представители на двете вероизповедания.
Според депутата от ГЕРБ Младен Шишков обаче католическата общност у нас е скандализирана от избора на дата. „Тогава е най-големият християнски празник – Възкресение Христово. Тогава хората не работят. Питам президента как точно си представя, че ще бъдат организирани технически изборите в нашата общност”, коментира той пред Нова телевизия. Според него по тази причина на 4 април активността на гласуващите в някои региони ще падне рязко.
Кметът на „католическата столица“ у нас – град Раковски, призова президента да насрочи друга дата за изборите. „След вчерашното решение, се оказа, че в нашата чиста и свята република всички са равни, но има и някои „по-малко равни“, пише Павел Гуджеров във Facebook.
Критики отправи и лидерът на ПП „АБВ“ Румен Петков, който изтъкна, че уважението към религиите гарантира уважението между хората и именно това е крепяло българщината столетия наред.
Снимка: БГНЕС
Проблем възниква и по отношение на гласуването извън страната. Българите в Западна Европа и САЩ трудно ще упражнят правото си на глас, защото дните около 4 април ще са празнични, което допълнително усложнява разкриването на изборни секции в условията на затягащи се мерки срещу Covid.
„Не разбирам Румен Радев, като избере датата на католическия Великден за дата на изборите, допълнително утежнява ситуацията с гласуването на българите в чужбина. Това е игра в полза на статуквото, което отказва да въведе гласуване по пощата“, коментира бившият посланик в Москва Илиян Василев.
„Датата 4-ти април е изненадваща и съм разочарована, особено след срещата на президента с представители на българските общности от чужбина“, каза пред БНР Антоанета Тончева, която е организатор на избирателните секции за гласуване на българите в Германия на няколко поредни вота. Тя посочи, че разкриването на изборни секции в условия на пандемия ще бъде особено трудна задача. А локдаунът в Германия е свързан и с ограничение да се пътува до съседни населени места.
Според нея по-късна дата на изборите би дала възможност за повече организационни дейности, а и да може повече хора да бъдат ваксинирани дотогава.
Добави коментар