АЕЦ „Белене“: От гьол до много красив проект... и обратно

„Белене е икономически необоснован проект“

„АЕЦ „Белене“ е висша форма на корупция“

„На площадката зее дупка, пълна с вода…Този гьол струва 800 милиона лева. Общо на площадката от 1981 г. досега са похарчени 1,2 милиарда лева“.

 „АЕЦ „Белене“ е изключително важна за България“

„АЕЦ „Белене“ може да стане много красив проект. Тази догма - руска централа, руски реактори, тя не съществува към този момент. Българската държава, българският данъкоплатец е заплатил пълната стойност на тези два реактора и те са тук, 100% наши“.

Всички тези реплики принадлежат на един и същи човек – Бойко Борисов. Те са изричани в периода от 2009 до 2019 г. и показват как за 10 години във властта Борисов и трите му кабинета успяха да променят на 180 градуса позицията си за един от най-големите и спорни проекти в българската енергетика.

Ако в крайна сметка сте останали с впечатление, че България ще строи АЕЦ „Белене“– объркали сте се.

Снимка: БГНЕС

Два месеца преди изборите третото правителството начело с Бойко Борисов окончателно се отказа от проекта. Вместо това закупеното оборудване ще отиде за изграждането на 7-и и 8-и блок на вече съществуващата АЕЦ „Козлодуй“.

По-наблюдателните усетиха промяната в намеренията на кабинета още преди няколко месеца, когато енергийният министър обяви внезапен интерес към изграждането на нов блок в Козлодуй. Тогава обаче Теменужка Петкова увери, че тези „проучвания“ няма да бъдат за сметка на централата в Белене, уви тези уверения остават в миналото.

Така в Козлодуй започва „реализацията на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с наличното оборудване от проекта за АЕЦ „Белене“. Решението идва близо месец, след като американският посланик у нас Херо Мустафа предложи „хибридно решение за нов блок на АЕЦ „Козлодуй“, което включва оборудването, купено от Русия и на този етап предназначено за евентуалната бъдеща ядрена централа в Белене.

„Това са изключително важни инфраструктурни проекти, които гарантират и националната сигурност, и енергийната сигурност, и диверсификацията. Освен това използват и платеното от държавата и данъкоплатците оборудване за АЕЦ „Белене“. Мисля, че след 7-и, ще отидем и на 8-и реактор“, заяви министър-председателят Бойко Борисов, който дори на фона на потъналите в гьола милиарди успява да намери „добрата страна“ на ситуацията.

10 години, след като ГЕРБ обяви АЕЦ „Белене“ за „икономически необоснован проект“, държавата се отказа от него, но първо плати 1,3 млрд. лв. за оборудване, на което сега търси място. Сега се дават обещания за нова ядрена мощност… след нови десет години и при добра организация.

Впрочем добре е да споменем, че лицензиите на функциониращите към момента 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ изтичат съответно през 2027 г. и 2029 г. Т.е. „при добра организация“ времето ще ни стигне точно за нова ядрена мощност.  

Една 40-годишна илюзия

Проектът за втора атомна електроцентрала е замислен още през 1980-те години на миналия век, но реализирането му е замразено през 1990 г.

В периода 2002 – 2008 г. се предприемат действия по възобновяване на проекта, а през 2008 г. премиерът Сергей Станишев дава официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория – 7,5 години. Към онзи момент се очаква първи блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2013, а втори – през 2014 година. Година по-късно стратегическият партньор в проекта RWE се оттегля от проекта заради липсата на финансова структура на проекта.

През 2012 г. проектът е спрян с решение на парламента, когато на власт е първият кабинет на Борисов.

През 2013 г. е проведен национален референдум за това дали трябва да се изгражда нова ядрена електроцентрала. 71% от гласувалите подкрепят идеята, но тъй като в него участват по-малко от необходимия брой избиратели, въпросът се връща в Народното събрание, което подкрепя спирането на АЕЦ „Белене“ и настоява за удължаване на срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

През 2018 г. (вече при настоящия кабинет на Борисов) парламентът реши да възроди проекта.

Идеята за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ не е нова

Идеята се появява през 2012 г. по време на първи кабинет „Борисов“ като алтернатива на спрения проект за АЕЦ „Белене“. Същата година парламентът дава принципно съгласие за изграждане на нова ядрена мощност на територията на сегашната централа. Плановете предвиждат бъдещата ядрена мощност да се изгради с един от поръчаните вече към онзи момент реактори за АЕЦ „Белене“.

През 2014 г., в последните дни на управлението на кабинета „Орешарски“, американската компания „Уестингхаус“ подписа споразумение с БЕХ за изграждането на нов реактор от типа АР- 1000, като документът предвиждаше и придобиването на 30% дял от дружество АЕЦ „Козлодуй" - Нови мощности“, като новата мощност трябва да влезе в експлоатация през 2023 г.

Уловката е, че договорът ще влезе в сила само ако бъде утвърдено от следващото редовно правителство - в случая от втория кабинет „Борисов“. През 2015 г. ден, след като срокът за ратифициране на документа, Борисов обявява, че не подкрепя подписаното споразумение за 7-и блок.

Въпреки това проектът продължи да се движи поне документално и в началото на 2020 г. получи положителна оценка за въздействието върху околната среда. 8 месеца по-късно правителството реши да реанимира проекта.