Въпреки тежката криза през миналата година, не се стигна до същински упадък за ГЕРБ. По-скоро видяхме началото на края на партията, но дори това твърдение вече изглежда несигурно. Политическа сила овладя редиците си, стабилизира се и дори може да се каже, че върна част от загубената подкрепа.
Все пак можем да твърдим, че ГЕРБ неповратимо загубиха една значителна част от т. нар. периферия, съставена от умерени симпатизанти, които са политически независими, и гласуват за партията предимно поради липсата на други силно изразени алтернативи. Но дори без тях, обективният анализ предполага, че ГЕРБ стои достатъчно здраво, за да вземе убедително изборите.
Основните фактори - твърд електорат, мобилизация и избирателна активност
За момента основната електорална маса на ГЕРБ изглежда трудно поклатима. Някои служители в държавната администрация и техните близки, дългите мрежи от клиентелистки структури, изразяващи се в корпоративен вот, идващ от служители в бизнеси пряко зависими от държавна помощ, обществени поръчки и еврофондове. Икономическата зависимост на всички тези потенциални групи от избиратели предполага тяхната ефективна мобилизация на изборите.
Не бива да оставаме встрани членската маса, остатъчния „анти-комунистичен“ вот и ревностните почитатели на Борисов и ГЕРБ. Всички взети заедно представляват ядрото на подкрепата за партията, а извън тях тя среща твърде ниско одобрение. Това не представлява проблем, тъй като въпросното ядро е многочислено и с добра мобилизация. Има обективни предпоставки да смятаме, че електоралната тежест на ГЕРБ би била фиксирана в порядъка от 700 000-900 000 гласа, независимо колко хора отидат до урните.
Следвайки тази логика, разковничето се явява избирателната активност. В случай, че е изключително ниска, ГЕРБ има потенциала дори да се доближи до процентите си от предходните избори. Логично, колкото по-висока е активността, толкова по-слаба ще е пропорция на вота за ГЕРБ.
„Българите ще разберат какво е криза“: Евродепутат и премиер с мрачна прогноза, ако ГЕРБ загуби
Неслучайно в публичното пространство постоянно се прокарва тезата, че избирателната активност ще бъде ниска. Психологическият ефект върху избирателите от това е масивен и демобилизира участието в изборите. Непрестанното отразяване на ситуацията с разпространението на коронавируса също работи точно в тази посока.
До колко резонни са прогнозите за активността е трудно да се каже. От една страна протестите от лятото и скандалите във властта събудиха много хора от аполитичния им сън. От друга тези събития държат все по-малко влага. Има много българи, които не биха рискували здравето си в изборния ден, но и нивата на скептицизъм към вируса у нас са доста високи. За сметка на всичко, нищо не работи против демотивацията от това да знаеш, че немного избиратели са заинтересовани и ще гласуват.
Разпределението на местата
Според някои проучвания вероятният втори – БСП, стои в непосредствена близост до ГЕРБ, макар в последните седмици да наблюдаваме отварянето на по-голяма разлика. Поставянето на БСП в близост до ГЕРБ всъщност играе предимно в полза на управляващата партия, тъй като мобилизира още повече електората ѝ.
Същевременно предвид състоянието на левицата, вътрешните дрязги и профилът на избирателите ѝ, резултат близък до 20% изглежда повече като мираж, отколкото предполагаема реалност. БСП заложиха на ранно обявяване на листите и размествания, които да служат за назидание на „непослушните“ и критични към Нинова структури. Във въпросните структури водачи са лоялни на лидера лица, които не срещат максимална подкрепа. Този подход може и да играе в полза на дългосрочната стратегия на Корнелия Нинова, но води до загуба на ценни гласове с оглед на залога в предстоящите избори.
Знакови имена, които липсват в листите на ГЕРБ
За разлика от левицата, в листите си ГЕРБ заложиха на сигурността и добре познатите от екрана лица на половината настоящи министри. Направиха и ротации в листите си, които целят максималната ефективност. Например, софиянецът Любен Дилов води в традиционно силната бургаска структура, докато депутат Тома Биков, който е родом от Бургас, е кандидат в София, където вече е добре познат.
С късното обявяване на листите, от ГЕРБ имаха възможността да наблюдават къде и кой издигат основните им конкуренти и поставяйки правилните кадри на правилните места да използват максимално електоралния си потенциал. В това отношение още веднъж си пролича административния капацитет и стратегическото планиране в партията.
Слави Трифонов ще е водач на две листи
Към момента по-вероятно изглежда партията на Слави Трифонов да се конкурира с БСП за второто място, отколкото левицата да е в непосредствена близост до ГЕРБ. „Има такъв народ“ отговориха подобаващо, с професионална заявка, на най-значителния въпрос, гравиращ около тях – екипът и съставът на листите. Липсата на идеология и конкретика е все още налице, но за българския избирател, за съжаление, това не е с основно значение.
Енигма за момента представлява ДПС. От една страна движението има сравнително константна подкрепа около десетте процента. От друга имат потенциал да се целят към по-висок резултат, след овладяването на ситуацията с всички отцепнически формации, привидното помирението с Ердоган и невключването на Делян Пеевски в листите.
Макар и с подкрепа почти изцяло концентрирана в столицата, което носи несигурност, от „Демократична България“ сякаш затвърдиха участието си в следващия парламент.
Може да се каже, че от фундаментално значение е кои от формациите, които се движат около бариерата ще я прескочат и с колко – дали това ще са „Републиканци за България“, ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“ или НФСБ-Воля. Парламентарните гласове на тези формации биха могли да се окажат ключът към сформирането на ново правителство.
Ролята на четвъртата власт
Ноторно известен факт е, че ролята на медиите е основополагаща в предизборната среда. В този контекст трябва да отбележим, че почти не минава ден, в който в основните телевизии да не гостуват министри или хора от актива на правителството. Перманентното присъствието на тези хора в студиата и дефицитът на критични гласове дават още по-голяма увереност на електората на ГЕРБ.
Симбиозата между власт и медии не ни е далечна в България. Целият медиен антураж около правителството предоставя възможността за евентуални кампании по очерняне на неудобни кандидати, както и контролирането на предизборната среда.
Медиите са още едно направление, в което ГЕРБ успешно удържаха хватката на властта си.
Могат ли нови компрометиращи скандали да разклатят ГЕРБ непосредствено преди изборите?
Бихме могли да очакваме нови разкрития от страна на Васил Божков, както и нови злепоставящи премиера и правителството анонимни записи. Въпреки това те едва ли биха имали широкомащабен ефект. В течение на изминалата година ГЕРБ и Борисов преминаха през иначе немислима криза на легитимността, а ядрото на партията остана лоялно. До момента, в който скандалите не водят до вътрешно разцепление в самата партия, колкото и сериозно да бъде тяхното естество, не бива да очакваме, че те биха имали реален ефект.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
1. Проверете последния път, когато ГЕРБ имаха по-малко от 1 000 000 гласа на национални избори (не на европейски). Няма такъв случай. 2. Писахте вече много пъти по тази тема (от края на лятото). Даже направихте разбор наскоро, обширен, в няколко части върху всички политически сили, т.е. докога едни и същи текстове? Лятото едно - "ГЕРБ - зле", сега - "ГЕРБ - по-добре". В крайна сметка каква е окончателната Ви прогноза за тези избори? 3. Докога ще споменавате "Републиканци за България". Моите уважения към партията, но при всички социологически проучвания се движи около 1%. Дори при "Тренд", които са, може да се каже, най-обективни. И не, не мисля, че примерът с Тръмп тук е уместен.
Герб печели, защото левицата и десницата играят с юношите.