Един друг анализ на партиите (Част II)

09:30, 16 мар 21 / Новият парламент 25 2716 Шрифт:
Интелектуалецът Автор: Интелектуалецът

ДПС, както и БСП, е постоянен фактор в българската политика. За разлика от БСП обаче дихотомията, изразяваща се в силно консервативен електорат и претенция за либерална партия, е планирана в зародиш и успешно управлявана. ДПС от създаването си, ясно отчита културната основа на своя електорат. Може да се каже, че във времето когато БСП и СДС се сблъскваха на чисто идеологически терен, ДПС, като че ли предугаждайки бъдещето, заложи на културните традиции на електората си. Същевременно, за да бъде максимално приемлива за мейнстрийма на Европа, се позиционира в либералното европейско семейство. И отново, предугаждайки бъдещето, стана важна част от доминиращата идеология в Европа, завладяла съществени части и от ПЕС и от ЕНП, които от своя страна все повече губят идентичността си.

Може да се каже, че ДПС, от зората на създаването си, се е позиционирало ясно спрямо парадигмата на XXI век.

Демократична България“ доста ясно може да бъде разгледана и по двата критерия на новата парадигма. Тя е отчетливо либерална формация, която, въпреки формалното и по-скоро наследено членство в ЕНП, е идейно сродна с либералния мейнстрийм в Европа и САЩ. Позициите по санкциите срещу Русия, отношението към Турция, настоятелната подкрепа на ратификацията на „Истанбулската конвенция“, вливането на партия ДЕОС и още много примери очертават идеологическата ориентация на ДБ. Именно тази ориентация ерозира голяма част от наследения от Костовото ДСБ електорат. Дихотомията при ДСБ, изразяваща се в опит за събиране на консервативни и либерални течения в единно цяло, издържа докато беше слепена с намаляващата харизма на Костов. Постепенният отлив на консервативната част започна още с коалирането му обратно със СДС през 2009 г., но стана очевидна при коалирането с „Да, България“ и особено с ДЕОС и „Зелените“. Тези гласоподаватели се насочиха към ГЕРБ и ВМРО, или престанаха да гласуват. Обратно, либералната ориентация доведе нов тип електорат, отново представляващ част от градската (най-вече софийската) интелектуална средна класа, но по-млад, по-непостоянен и по-капризен. Това оформя синусоидална подкрепа за тази формация, нарастваща в периодите, когато са извън представителната власт и намаляваща в периодите с участие в нея.

В културно отношение ДБ представлява част от градската и най-вече софийската интелигенция, на която й харесва да се „западнее“. За да сме по-коректни, това са представители на средната класа, предимно атеисти, приемащи семейната институция за отживелица, имащи широки схващания за сексуалните отношения и най-вече считащи своя начин на живот за единствено правилен и претендиращи да го наложат на всички останали. Такава култура не просто е нетипична, тя до голяма степен се отхвърля от българската традиция, която силно зачита родовите връзки и особено държи никой да не се намесва в, скрития зад високите дувари, личен избор за начин на живот.

Демократична България“ е заела ясна позиция и в културния и в идеологическия разлом. Това е основание да се счита, че нейното присъствие в българската политика ще е устойчиво, най-вече в смисъл на редуване на периоди с и периоди без участие в представителната власт.

ВМРО също е партия с дълга история в българския политически живот. Самото й име предполага доста ограничен електорален интерес. Отварянето към по-общ патриотизъм донесе определен успех на последните президентски и парламентарни избори. Това даде възможност на ВМРО за първи път да приложи чрез управление някаква идеологическа платформа, надхвърляща тясната „специализация“ по македонския въпрос. Макар и доста плахо, партията демонстрира някои от характеристиките на консервативната идеология. Началото на модернизацията на армията е ключово в това отношение – изграждане на възможност за защита на държавата. Самоопределянето в Европейския парламент, позицията по „Истанбулската конвенция“, подкрепата за Орбан срещу либералния произвол на ЕК, опита за защита на българското производство в супермаркетите, опитът да се предостави управлението на районите от „НАТУРА“ на местните общности (блокирани от ГЕРБ) и прочее, са все елементи на консервативна политика. Но си остават само елементи, така и не се достигна до ясно формирана и цялостна консервативна идеология на ВМРО. Частично обяснение може да се даде с напреженията в коалицията, довели и до разпадането й, но основното е невъзможността на партията да изгради ясна идеологическа идентичност.

В културно отношение ВМРО представлява съвсем отчетливо хората, особено в Югозападна България, които се интересуват от развитието на българо-македонските отношения. Успешният опит с увеличаването на пенсиите, с повече фантазия, може да бъде разпознат и като грижа към възрастните, което има своите корени, особено в патриархалната провинция. Но най-голям потенциал се крие в патриотизма, който партията плахо се опита да демонстрира. Патриотизмът и религията (при нас християнството) крият огромен заряд, които тепърва ще движи много от политическите процеси, не само в България, но на практика в света. Ако ВМРО съумее да стъпи на здрава консервативна основа и да развие ясни политики, запазващи българските традиции, идентичност, нрави и обичай, ролята му в политиката ще става все по-значима. Обратно, ако не се справи с тази трансформация е много вероятно да продължи с бледо присъствие.

Републиканци за България е интересна с това, че в момента не е направила избор нито за културния, нито за идеологическия разлом. Цветанов е известен със привързаността към семейството си, с отношението и познаването на местните общности (в рамките на ГЕРБ доскоро) – все консервативни ценности, но не достатъчни, за да бъде позиционирана ясно в консервативно-либералния разлом. Също така са известни добрите му контакти със САЩ, което го прави привлекателен за част от флуктуиращия електорат на ДБ. Но това също не е достатъчно, за да може да се позиционира на ясно място в културния разлом. Партията му, а и той самият, като че ли не са наясно с този въпрос.

Това не е изненада, като имаме предвид, че доскоро Цветанов беше вторият човек в ГЕРБ – партия без идеология и разчитаща единствено на лидера си. Нещо повече, в продължение на целия досегашен живот на ГЕРБ, Цветанов се е грижил за технологията на изборите, това му е най-познато, това като че ли прави и в момента.

Ако това се окаже тенденция и РБ не са в състояние да определят мястото си в културния и идеологически разлом, в дългосрочен план ще пропаднат в пропаста на този разлом, което ще е съдбата и на всички други неопределили се формации. Държа да отбележа, че самото успешно определяне в рамките на новата парадигма е необходимо, но крайно недостатъчно условие за успех в дългосрочен план.

Що се отнася до формациите около Манолова и коалицията Марешки-Симеонов – това са временни явления, които една парадигма няма за цел да обяснява. Множество партии възникваха, някои блясваха за миг, но така и не оставиха трайна, да не кажа никаква следа. Такива явления ще продължи да има. Те ще са епизодични, ситуационни и в края на краищата безинтересни за анализ, поставящ си за цел да обяснява дълги периоди, а не отделни етапи.

Първата част на анализа на партиите вижте тук

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама