Златното ни поколение актьори продължава да се събира... там горе

Златното поколение на българските актьори продължава да се събира там горе – на небето. Днес Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Тодор Колев, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Невена Коканова и останалите ни незабравими артисти, с които се простихме през последните години, посрещнаха и великата Татяна Лолова.

Татяна Лолова беше емблематична фигура за киното и театъра у нас, с множество награди и фенове. Въпреки че си отиде на 87 години, тя ще остане завинаги в сърцата ни и ще продължава да е причина да се усмихваме и да се радваме на нейните роли.

Струва си да я слуша и да я гледа човек – със сладурското ѝ чувство за хумор и сериозно изражение. Още от малко дете Лолова е убедена, че трябва да стане артистка. Въпреки че е родена в София, тя неколкократко разказва за забавна случка, когато отишла в Русенския театър. Русенци я спирали по улицата и питали откъде е: „Вие не сте оттук, от провинцията сте“, казвали. Тя им отговаряла, че е софиянка, пък те снизходително отвръщали „Е да де…”.

В памет на великата актриса подбрахме някои от най-култовите ѝ и запомнящи се цитати:

„Свикнала съм да давам. А когато даваш - не остаряваш“. 

„Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: „А, не. Не съм добре с очите“.

„Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества“.

„Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш“. 

„Защо 1/2 живот? 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обичани хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си, от знанията си. 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане“.

„Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях“.

„Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават“.

„Като ми кажат: „Вие сте звездата…“, отвръщам: „Престанете с тази звезда! Не съм звезда, аз съм слънце“.

„Понякога съм лимон, друг път – портокал“.

„Обеща да е вечна“, каза Лолова на погребението на Стоянка Мутафова. Но те всички ще останат вечни.