Проф. д-р инж. Фантина Рангелова е професор по организация и управление на строителството в УАСГ, бивш декан на Строителния факултет на УАСГ (2016–2020), председател на Българската асоциация по управление на проекти в строителството (БАУПС), изследовател в Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“.
Проектът BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ изгражда и развива съвременна изследователска инфраструктура за нови технологии в креативните и рекреативните индустрии.
Проф. Рангелова, 18 април е важен ден за хора с вашата професия, ден, посветен на опазване паметниците на културата. УАСГ е партньор по проекта „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Споделете какви са дейностите, свързани с проекта и вашето място в тях?
Проф. Ф. Р.: Едно от най-големите богатства на България е нейното културно-историческо наследство, в това число недвижимите културно-исторически ценности. Българското наследство се отличава с уникален и комплексен характер, включващ в себе си висока културна стойност на отделни исторически пластове, които са забележителни примери за типа строителство, за архитектурни ансамбли с особено значение на ценностите от епохата на Античността, Средновековието, след Освобождението и Архитектурата на ХХ век и ХХI. У нас има богато историческо преподреждане на средата, резултат от значимия обмен на влияния между Запада и Ориента в един европейски културен кръстопът, плурализъм на културното наследство – стилов, религиозен и етнически, допускащ зони, в които хармонично съжителстват различни религии, етноси и естетически концепции.
В контекста на глобализацията, културното наследство има изключителна стойност, която трябва да се опазва чрез мерки от обществен интерес. Една такава мярка се явява и проекта BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, в който Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) е партньор. Участието на УАСГ в този проект, заедно с доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, имаме честта да ръководим. В екипа ни са включени колеги от Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултети на УАСГ. Те са професионалисти с богат научен и практически опит. Нашето участие е обвързано пряко с фундаменталната концептуална рамка за опазване на недвижимото културно-историческо наследство в България. Чрез изграждането на Центъра за върхови постижения целим да демонстрираме респект към недвижимите културно-исторически ценности, принадлежащи към Световното и Българското наследство, а така също подкрепа на усилията да се съхрани това богатство за бъдещите поколения. Поставяме си задачата да бъдат обхванати основните аспекти на многообразния процес по осигуряване на устойчиво опазване, развитие, управление и адаптиране на недвижимите културни ценности в България, което е пряко свързано от своя страна с проблемите на националната идентичност. Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ ще подпомогне българската наука и практика със специфични знания, за да се осигури адекватно опазване и управление на недвижимите културни ценности в България в съответствие с глобалните изисквания за устойчиво развитие.
Една от основните цели на Центъра е да се превърне в национална научно-изследователска и приложна среда за опазване на недвижимото културно наследство; за осъществяване на дейности по изучаване, консервация и реставрация на недвижимото културно наследство; създаване на национален информационен масив за натрупване на опит по консервация и реставрация на недвижимите културни ценности; създаване на инфраструктурна обезпеченост за контрол на качеството на изпълнените консервационно-реставрационни работи и мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности; научно наблюдение на поведението на приложените консервационно-реставрационни намеси; изучаване и утвърждаване на консервационни и реставрационни решения, материали, техники, технологии, архитектурно-конструктивни решения за укрепване конструкцията на сградите със статут на недвижима културна ценност в България, и др. дейности.
Проектът „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ предвижда изграждането на две лаборатории на територията на УАСГ. Това са Централна научноизследователска лаборатория за документиране и моделиране на недвижимото културно наследство и Централна научноизследователска лаборатория за консервация и реставрация на недвижимото културно наследство. Лабораториите се оборудват по най-високите международни стандарти в тази област, така че да се гарантира устойчиво изпълнение на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство. А това включва създаване и поддържане на база от данни за приложените у нас консервационно-реставрационни решения – материали, техники, технологии и конструктивно укрепване. Създаване и поддържане на база от данни за автентичните строителни материали, техники, конструктивни и организационни технологични решения. Прогнозни и анализи за поведението на проектни консервационно-реставрационни решения във времето и в различни климатични условия и още много други дейности, които ще се отразят благотворно на опазването на недвижимото ни културно наследство.
Вече сме разработили и магистърска програма “Опазване на културното наследство”, по която започва обучение в УАСГ през академичната 2021/2022 година.
За кого ще са достъпни тези научни постижения в последствие?
Проф. Ф. Р.: Двете централни научноизследователски лаборатории за недвижимо културно наследство ще подпомогнат разпространението на научните постижения на българската консервационно-реставрационна школа както в национален, така и в международен план. Освен това, те ще подпомогнат значително образованието и приложните дейности в тази сфера. Магистърската програма по “Опазване на културното наследство” е замислена като продължение на образователни традиции на УАСГ, развивани от 40 години. Нашите образователни програми демонстрират уважение към наследените ценности в жизнената среда и, едновременно с това, са адекватен отговор на осезаемата нужда от кадри за развитие на науката и практиката в тази област.
Какви са съвременните принципи за опазване на недвижимите културни ценности? Каква е спецификата при опазването им в конструктивно отношение в условията на висок сеизмичен риск? Пред какви предизвикателства сте изправени най-често при съхраняване на паметници на културата?
Проф. Ф. Р.: Културното наследство на всеки народ днес се осъзнава като общочовешко богатство, за опазването на което световната общност, уважавайки културната специфика и традиции на различните народи, застава зад общи принципи. Познаването и спазването на тези принципи е белег за цивилизованост и професионализъм. Съвременните принципи на световно ниво за опазване на недвижимите културни ценности са подчинени на няколко постановки. Реновационната намеса се предхожда от задълбочено познаване и проучване на ценността с респект към оригинала в ценността. Реновационната концепция е функция от ценността на паметника. Реновационните добавки се отличават от оригинала както в материала, така и с начина на градеж. Архитектурният паметник трябва да се опазва в неговото развитие, съхранявайки и изявявайки ценния принос на всички периоди от живота му и на следите от изминали реновационни дейности. Ценността на паметника във всичките й аспекти (научо-документална и естетико-художествена) е реновационна намеса. Реновацията трябва да демонстрира липсата на достатъчно познание за паметника и да позволява бъдещи проучвания на неясните фрагменти. При реновационната намеса освен физическото съхраняване на паметника трябва да се постигне и неговата четивност. Реновацията на ценностите е свързана и с първата идея за използване на паметника. Комуникативността на паметника е важно средство за приобщаване на широката общественост към архитектурното наследство и за осмислянето му като обществена ценност, но тя трябва да се постигне върху строго научна основа, без какъвто и да било компромис с истинността на познанието за старината. При реновацията се прилагат съвременни строителни материали. Реновационната намеса се предхожда и осъществява при документиране на паметника и на изпълняваните реновационни дейности. Средата на паметника е обект на равностойна грижа за опазване.
Реновирането на недвижимите културно-исторически ценности е тема от значение в световен мащаб, особено в най-развитите общества. То е резултат от необходимостта да се подобри състоянието на съществуващите ценности в съответствие с изискванията на новите условия за устойчиво развитие, както и да се съхрани за бъдещите поколения. Съществуващите недвижими ценности са подложени на процеси на разрушаване, което води до неспособност да изпълняват функциите, отредени им при тяхното създаване. В някои случаи реновирането е необходимост, продиктувана от желанието за подобряване на условията в тях или адаптирането им към нови функционални изисквания.
Един от основните аспекти на реновирането на недвижимото културно-историческо наследство е възстановяването и усилването на тяхната конструкция, с което се осигурява и тяхното съхранение и безопасност. Оценката на устойчивостта и безопасността на конструкцията на съществуващите ценности е сложна задача, тъй като прилаганите за това методи съществено се различават от методите за проектиране на нови такива. От друга страна евентуалното усилване на съществуващата конструкция на дадена архитектурно-строителна ценност би могла да влезе в конфликт с тяхната културна принадлежност и стойност. Ето защо, изборът на метода за възстановяване и усилване на конструкцията на съществуващото недвижимо културно-историческо наследство зависи от културната му стойност и варира от елементарна поддръжка, при която не се цели промяна на културната стойност на сградата, до комплексна реставрация и реновация в случаите на необходимост от подобряване на експлоатационното състояние.
Сградите на културно-историческото наследство по своята природа и принадлежността им към историята представляват предизвикателство за съвременните методи на диагностика, анализ и реновация, рехабилитация и реставрация, тъй като прилагането на съвременни кодове и стандарти в строителството е силно ограничено от тяхната същност.
Освен това, конструктивната рехабилитация на културно-историческите обекти носи със себе си последици в архитектурен, исторически, конструктивен, икономически и социален аспект, в зависимост от степента и продължителността на самия процес на реновиране. При осъществяването на конструктивната реновация на недвижимото културно-историческо наследство всички тези аспекти трябва да бъдат взети под внимание. Изпълнението на конструктивната рехабилитация задължително включва прилагането на архитектурни и инженерни знания, но с отчитане на културните особености на обекта. Само тогава, когато е налице взаимодействие между инженерните изисквания и спазване на архитектурните и културните особености, могат да бъдат взети и адекватни решения за реновация на недвижимото културно-историческо наследство. За да е успешна от инженерна, архитектурна и културна гледна точка дадена интервенция, тя трябва да бъде реализирана въз основа на общоприетите принципи за реставрация, т.е. трябва да бъдат спазени принципите, определени с един от най-реферираните документи за възстановяване на архитектурното наследство, а именно Международната харта за консервация и реставрация на паметниците на културата и забележителните места от 1964 г., по-основните от които: гарантиране на конструктивна устойчивост и безопасност; съхраняване на културната стойност на сградата; осигуряване на минимална интервенция; обратимост на интервенцията; интегриране на цялата сграда; съвместимост на материалите; минимална цена.
В практиката обаче не винаги е възможно да бъдат следвани всички тези принципи едновременно, тъй като понякога те са в противоречие един с друг. Обикновено постигането на конструктивната устойчивост и безопасност на дадена недвижима архитектурно-строителна ценност противоречи на съхраняването на нейната културно-историческа стойност. От тук следва, че необходимостта от конструктивно усилване на недвижимото културно-историческото наследство налага и компромиси с тези принципи в рамките на общоприетите норми. Във връзка с това се е наложило в практиката тези принципи да бъдат разглеждани като референтните условия за интервенция.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 „
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар