Все едно със старо „Жигули” и хартиена карта в ръка сме хванали по грешния път. А най-лошото е, че не се виждаме отстрани и се чувстваме добре в таратайката. Така Борислав Велков обрисува ситуацията, в която се намира развитието на родните култура и спорт.
Според него България e почти в паралелна реалност в сравнение със случващото се в културния и спортен живот в повечето европейски държави. Двете сфери имат стратегическа роля във формирането на стабилност в обществото ни. Те са дълбоко в генезиса на формирането на ценности, както и на редица обществените процеси, за които все се питаме защо не се случват. Много дефицити в обществото бихме могли да си обясним с липсата на устойчиво развитие на спорта и културата на всяко едно ниво – от любителско до професионално, коментира той.
Велков е председател на Съвета на директорите на НДК с над 10-годишен професионален опит в културата и спорта. Наблюденията му показват, че влиянието на политическите процеси и в двете сфери е много активно и независимото им развитие на този етап е по-скоро химера.
Борислав Велков: НДК запазва пътеката на хората до общуването и културата
Същевременно и двата сектора остават нереформирани, което ги прави зависими. „Все още се работи по модели, създадени преди 1989 г., които за времето си са били актуални, но днес са изчерпани и контрапродуктивни…Цялата конструкция, върху която трябва да се изградят основите на настоящето и бъдещето в двата сектора е остаряла, нестабилна и вече опасна в буквалния и преносния смисъл“, казва той в интервю за Novini.bg.
Според него и в културата, и в спорта се работи ситуационно, без задълбочени проучвания и анализи. По-голямата част от управлението на инфраструктурата търпи критика. Няма идеи, няма желание, няма експертиза, няма стандарти и резултатът е този. Сметката се плаща от обществото, чиито данъци се инвестират в поддръжката на всичко това. „Посещаваме зали за десетки милиони, а няма откъде една вода и вафла да си купим в 21-ви век. Нещо не е наред!“, отбелязва Велков.
Цялата работа ми напомня филма на Чаплин, в който той упорито търсеше златото в Аляска, а докато се надяваше на бързо забогатяване вятърът му отвя къщичката. После, докато умираше от студ му се привиждаха огромни кокошки. Та така и ние, докато търсим големите „кокошки” в спорта и културата, се разпада покривът над главите ни.
Велков отчете, че по-важен от инфраструктурата е анализът на пазара и публиките, където се развива и инвестира, а такива изследвания не са правени с години. „Как тогава знаеш какви са нагласите и очакванията? Как взимаш правилните решения работещи в дългосрочен план!“, пита той.
Според него управляващите в тези сектори не трябва на всяка цена да са произлезли точно от тях. „Много често на различни позиции се поставят хора с високи постижения в културата и спорта, което не ги прави на всяка цена успешни мениджъри. Напротив обърква ги, защото това е дейност, която изисква други умения“, смята той.
Начело трябва да са хора, независими с експертно мислене и визия, балансьори, отворени към новото, и не на последно място добре подготвени управленци и добри администратори.
Попитан какво би направил, ако имаше възможност да промени или подобри съществуващия модел, Велков отново използва метафората за старото „Жигули“ и хартиената карта. „При първа възможност бих отбил по пътя, за да си купя нов GPS и да имам сигурността, че ще се движа в правилната посока. Нямам претенции, че имам експертиза, за да давам такива съвети как да се променят цели модели. Мисля, че трябва да се започне със задълбочен анализ на съществуващите модели, след което да се градят стратегии. Възможности са много и различни“, каза той.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар