Измина един месец от встъпването в длъжност на служебния кабинет на Стефан Янев. Съвсем нормално бе кабинетът „Янев” да даде пресконференция, на която да се опита да структурира в изказвания случилото се дотук на фона на цялата информационна дандания.
Пресконференцията от пръв поглед
Като отдавна свикнали с брифингите на доскорошните управляващи, със сигурност за голяма част от гражданите информацията от пресконференцията е минала през съзнанието им просто като фонов шум. Пренасищането с политическо говорене всъщност доведе до обратен ефект. На никой не му се слуша за нищо, просто някои го правят по задължение. Инстинктивната реакция на мнозина е била „Пак ли някой ще ми се кара?”. За радост, сега никой не се караше на никого, а тези час и 25 минути минаха по-щадящо откъм децибели и мисловни гърчове.
Друго, което направи впечатление е, че трите големи медии не излъчваха на живо. Не, че някой очакваше живо прекъсване на програмата на основните национални телевизии, но можеха поне да отделят толкова минути, колкото за частните Бойкови монолози от партийната централа. Най-добре ще бъде брифингите и пресконференциите изначално да се отразяват а в новинарската емисия, ама какво да се прави.
Направи впечатление и фактът, че не всички министри присъстваха на отчета, с обяснение, свързано с работните им задължения.
Кои се оказаха приоритетите?
Най-важното за този кабинет може да се види от присъстващите на самата пресконференция. Освен служебния министър-председател на отчета бяха министрите с ресори труд и социална политика, вътрешни работи, икономика, финанси и здравеопазване. Своя отчет даде и вицепремиерът по управление на европейските средства.
От хаос към честни избори - отчетът на служебния кабинет
Стефан Янев започна с това, че гражданите следва да определят дневния ред. Трябва да се отбележи, че едно избрано редовно правителство превръща този дневен ред в политически, ако реши да бъде сетивно към обществените настроения. И тук следва не само гражданското общество да проявява повече активност, а и политиците като цяло да си махнат тапите от ушите.
От кабинета обрисуваха много повече от маскираната корупция в благовидна законосъобразна форма, която Янев описа. По тяхно мнение, системно се наблюдава отказ от „оперативна чувствителност” на различни органи и институции по важни за обществото теми, за сметка на партийните интереси.
Както се очакваше, вицепремиерът Атанас Пеканов отчете промените в Плана за възстановяване, който той и екипът му са извършили. Фокусът ще бъде върху контрола на разходването, измерването на ефектите и децентрализирано териториално разпределение на средствата. След като родната корупция разцъфтя благодарение на средствата от ЕС, то наистина е от изключително значение стриктното следене за това кой и как ще харчи парите от ЕС. Надявам се тези механизми да бъдат наистина работещи и средствата да заприличат все повече на протегната ръка към българските граждани, а не на наливане в бездънна каца. Това обаче зависи преди всичко от родните политици и не Брюксел е най-виновен.
Най-мразеният и най-обичаният в този кабинет Бойко Рашков наблегна на важността на това вотът на всеки гражданин да бъде отчетен правилно. Предстои да видим дали изборният ден няма да заприлича на полицейски парад. Усилено полицейско присъствие ще има и в така наречените проблемни секции. Така или иначе, „партията на невалидните бюлетини“ няма да получи толкова много гласове, както досега, именно заради така оспорвания машинен вот.
Министърът открито сподели, че сред подслушваните има и протестиращи и неполитически ангажирани граждани. Силно се надявам, от партия ГЕРБ най-накрая да осъзнаят, че протестът не е „чупене на държавата“, а легитимна форма за изразяване на недоволство. Доказателствата за подслушване ще бъдат предадени на следващото Народно събрание, което несъмнено трябва да ги превърне в приоритет предвид факта, че обикновени граждани са били възприети като врагове на държавата. Важното е да се разбере, че политическият ред не е партиен такъв и смяната на властта в една демокрация е нещо нормално, защото и е вродено.
Кирил Петков, освен ББР, спомена и Държавната консолидационна компания и харчовете на милиони за нефункциониращи язовири. Сигурна съм, че не ни трябва мнението на най-известния хидроинженер, за да разберем мащабите на неадекватността и в тази сфера. Неслучайно, темата е дъвкана години наред, а опасностите, свързани с язовирите в България бяха споменати и по време на последното управление на Борисов от Емил Димитров-Ревизоро. И не, тук не става за дума за „глобално затопляне“, а за целенасочено източване и на водното богатство на страната. Ще бъде хубаво „Зелено движение” в следващият парламент да подхване именно такива сериозни теми, а не на първо място да обявява война на пластмасовите бутилки и сламки в парламента.
Здравният министър също не бе очарован от това, което е заварил с встъпването си в длъжност. Той обърна внимание на това, че е важно България да влезе в „зелената зона на ЕК”, за да се подсигури туристическият сезон у нас. Дали заради премахването на НОЩ или заради летния сезон, сякаш истерията около COVID-19 се смали и общественото напрежение е под контрол. Този период следва да бъде използван за по-мащабни информационни кампании, с които резонните притеснения на гражданите да бъдат посрещнати. Стойчо Кацаров изяви желание за създаване на държавна агенция за правата на пациента, като без да е ясно каква точно ще бъде структурата със сигурност ще трябва да бори и корупцията в сектора. По последни данни на „Transparency international” 19% от българите плащат подкупи на лекарите. И да, силно укоримо е, но в момент на нужда гражданите поставят на преден план живота на близките си. Тази негова идея със сигурност следва да срещне голяма подкрепа и не буди остри реакци, както желанието му за децианолизация на Сектор „здравеопазване”.
Министърът на финансите отново спомена липсата на предварителен и последващ контрол при разходването на държавните средства, като все пак отчете ръст на събираемостта от данъци. И тук е мястото да се спомене, че преди някой да е тръгнал да ги увеличава е редно да наблегне на точно тази събираемост. В противен случай, ще бъдат ударени добрите, които все пак си ги плащат. Според министър Асен Василев са проблемни и вратичките в Закона за обществените поръчки. Ако можем да твърдим, че вратата към наливането в бездънната каца бяха предишните управления, то златният ключ за тази врата бе именно този закон. Следващото Народно събрание следва да го преработи по такъв начин, че да бъде блиндиран за куршумите, които пробиват хазната на ЕС и България.
Кого беше важно да чуем, а не чухме на пресконференцията?
Поради усилената работа на кабинета, повечето от министрите не присъстваха и това донякъде е разбираемо. Силно укоримо е обаче отсъствието на министъра на правосъдието. Освен обичайните искания за мнение по въпроса за Иван Гешев, правосъдният министър трябваше да даде по-обширно становище относно колаборацията между министерството и специализираните прокуратура и съд. Темата със засегнатите по „Магнитски” и правните последици за България и замесените лица също трябваше да бъде избистрена. И въпреки, че Янаки Стоилов е спряган за добър юрист и преподавател му остава малко време, за да докаже, че е обществено сетивен по темата за оставката на Гешев, чиято работа е спорна от професионална и обществена гледна точка.
Законът „Магнитски“ вече и в България, с любезното съдействие на родните „държавници“
Превид квази-сакралната тема за пътищата в България, бе редно да чуем и министъра на регионалното развитие Виолета Комитова, която обобщи положението на друга конференция вчера. И в този сектор надделява мнението, че малкият и среден бизнес на практика нямат достъп до обществените поръчки, които се оказват необществени по два критерия. Първо, печелят ги само определен кръг от фирми, а не разнородни изпълнители. Второ, обществената полза от изпълнението на поръчките често се свежда до минимална и краткотрайна с нуждата от последващи скъпоструващи поправки.
Няколко основни извода
Хората от служебния кабинет работят като пчелички, а не като калинки. Едва ли ще смогнат да довършат започнатите дейности, но със сигурност имат претенцията, че могат да задават посоката и на следващото Народно събрание. Работата им продължава да буди интерес не само от онези, които ги наричат превратаджии, а и от широката общественост. През този месец основен укор получиха заради новия шеф на НАП Румен Спецов и шефката на кабинета на Бойко Рашков, обвързана с партията на Васил Божков, която подаде оставка и бе приета. Друго спорно положение е неприемливото отношение към журналисти на Бойко Рашков и Велислав Минеков, който пък влезе в естествен спор с директора на БНТ. В крайна сметка, журналистите получиха своите извинения, от което бяха отвикнали. Нека не забравяме, че основна задача е гладкото организиране и провеждане на изборите. Ако тя не се осъществи качествено, оценката за този кабинет ще бъде негативна.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар