Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата, в която и да е друга страна-членка на ЕС. Това показва анализ, изготвен от д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
В конкретни цифри данните показват, че с минимална заплата у нас работникът може да си купи само 583 хляба от 500 грама, ако приемем, че изразходва целия си доход само за тази стока. В същото време с минималната заплата на работник във Франция може да се купят 1095 броя хляб от по 500 гр., в Германия – 1232, в Испания – 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки – картофи, сирене, вода.
Отдавна са известни статистиките, че в България минималната работна заплата е най-ниска спрямо всички останали страни от ЕС. Много често аргументите против нарастването на минималната заплата са, че тя е ниска, но и цените са ниски спрямо средноевропейските. От КНСБ обаче опровергават тези твърдения от години, като представят равнището на минималната работна заплата по паритет на покупателна способност.
В редица анализи независимите синдикати са доказвали, че ако цените на стоките и услугите в България са два пъти по-ниски спрямо средноевропейските, то равнищата на заплащане са четири, дори пет пъти по-ниски. Това при равни други условия не води до реална конвергенция.
Токът, парното и топлата вода поскъпват
Минималната работна заплата в България през 2021 г. е 332 евро, което е най-ниската стойност в ЕС. За сравнение, в Нидерланция е 1684 евро, във Франция 1554 евро, в Германия 1614 евро и т.н. Дори в Хърватия, която се присъедини доста след България в ЕС, минималната заплата е повече – 562 евро. А ако вземем делът ѝ в България спрямо размера ѝ в останалите страни, нещата изглеждат по следния начин: минималната работна заплата в България е равна на: 19,7% от тези в Нидерландия, 21,4%, във Франция - 20,4%, в Белгия, 20,6%, в Германия и т.н.
Най-близкото съотношение на нашата минимална заплата спрямо тази на друга страна-членка на ЕС, е с Унгария (75%) и Полша (72,6%). Тя е 5,2 пъти по-ниска спрямо най-високата минимална заплата в ЕС и с около 25% по-ниска спрямо най-близката до нас (тази на Унгария).
Според анализа на икономиста България не стои никак добре по отношение на реалната покупателна способност на хората с минимални доходи по отношение възможността за покупка на стоки от първа необходимост. Любослав Костов посочва, че ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас.
В изводите си той отбелязва, че ако имаме претенциите да бъдем пълноправен член на Еврозоната до няколко години, несъмнено преди това трябва да поставим на преден план активната политика по доходите.
Пълният анализ на Любослав Костов може да видите ТУК.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар