Бившият премиер Симеон Сакскобургготски няма намерения да завежда дела за обезщетение срещу България. Това става ясно от съобщение на секретариата му.
„Никога не е имало, нито ще има каквито и да е претенции от страна на Царя и семейството му за обезщетения от такова естество. Негово Величество многократно е заявявал тази позиция по различни поводи“, пише в него. Режимът установен в България след незаконния референдум от 1946 г. е наложен от чужди сили, пише още в съобщението. В този смисъл не българският народ има вина и не следва да плаща обезщетения, посочва се в позицията.
„Също така следва да се повтори, че Дворецът „Врана“, още откакто е върнат на Царското семейство с единодушното решение на Конституционния съд през 1998 г., се реставрира с лични средства на Царя и дарения на родолюбиви сънародници, за да се превърне в музей, посветен на Третото българско царство. Като такъв, той скоро ще бъде общодостъпен“, пише още Сакскобургготски.
Съобщението идва дни след като Софийският апелативен съд обяви, че дворецът „Врана“ е собственост на бившия премиер и сестра му Мария-Луиза. Втората инстанция отмени изцяло решението не градския съд, което бе противоположно. Собствеността на „Врана“ не е присъдена окончателно, но ако третата инстанция я потвърди, това ще е краят на дългогодишна съдебна сага около един от най-апетитните „царски“ имоти. Сакскобургготски спечели на трета инстанция процеса за друг емблематичен дворец – „Царска Бистрица“.
Какво представлява Дворецът „Врана“ и каква е предисторията на делото?
Във „Врана“ освен централната сграда с площ над 2000 кв. м. има и още двайсетина постройки, сред които оранжерии и стопански сгради. Общата площ е 992 дка. Част от него бе предоставена за стопанисване на столичната община преди години от бившия премиер. В момента „Врана“ функционира като парк и е отворен за посетители. До двореца също има достъп, но в самата сграда не се влиза. Малка част зад основната постройка е отделена с ограда.
„Врана“ бе върнат на Сакскобургготски през 2001 г. от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Основанието бе решение на Конституционния съд (КС) от 1998 г., с което бе обявен за противоконституционен Законът за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Допреди няколко години съдилищата смятаха, че решението на КС не е основание за реституция, а специален закон в това отношение няма и до днес. Така на държавата бяха присъдени дворците „Кричим“, „Ситняково“ и „Саръгьол“.
Миналата година по искане на бившия премиер КС се произнесе и за ефекта от решението от 1998 г. Съдиите постановиха, че закони като този за конфискацията трябва да се считат за невалидни с влизането в сила на новата конституция от 1991 г.
От сегашното решение на САС се разбира, че държавата е претендирала, че е собственик на три основания – че изначално е била такъв по силата на аргумента, че някогашното Интенданство на цивилната листа само е управлявало имотите на царя, но не ги е притежавало, че държавата има акт за собственост от 1989 г. и че имотът е придобит по силата на отменения закон за конфискацията, пише Mediapool.
Тезата на Сакскобургготски винаги е била, че дядо му цар Фердинанд поетапно е изкупил с лични средства първо основния имот около двореца, където някога е имало чифлик, а след това и околните терени, за да създаде парка.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар