През последната седмица станахме свидетели на ожесточени циркове в родната политика. Разбира се, проклятието ИТН е основен проводник на случващото се, но столетница също изигра заветна роля в тази катастрофа.
Борбата с вътрешната опозиция унищожава рефлексите на БСП
Да, безспорен факт е успехът на Корнелия Нинова в борбата с вътрешната опозиция, гравитираща около Сергей Станишев, Георги Гергов и Кирил Добрев. Въпреки, че Корнелия Нинова остави БСП на просешка тояга, то общественият отзвук от разправата с приближените до ДПС имаше позитивен заряд поне в началото. Така или иначе за работническа партия не би следвало парите да са основен двигател. Важното е те да стигат за шепата хора, които от години са на хранилка в партията. Оттам насетне, някой друг е виновен, че работниците само следва да подкрепят партията без да получават кой знае какво в замяна. Прелегитимирането на Корнелия Нинова чрез прекия избор на председател, която сама въведе като практика, бързо се изчерпа и доведе до това, че подарената на тепсия власт от ГЕРБ не стигна до ръцете на лидерката. Оттам се видя и с просто око, че партията е загубила властовите си рефлекси, които малцина все още се опитват да съживяват чрез изкуствено дишане. Защо обаче се стигна до тази загуба? Повърхностната причина е, че Корнелия Нинова се капсулира в себе си и не приема никаква критика по отношение на нищо. Остава въпросът - защо е лидер на партия, сред която вижда само предатели? И за каузата не е, защото загубата на около 590 000 гласа не е кауза на БСП. И ако Изпълнителното бюро е нейно, то дори и Националният съвет не успява да промени линията, която тя поддържа, макар и публично да обяснява как БСП е най-демократичната партия. След още няколко абзаца, ще стигнем и до фундаментите на тези липсващи рефлекси, които не са ситуационни като лидерството на партията в този момент.
Едно интервю спаси БСП от тотален резил
Лошото е, че това интервю не е на представител на БСП. Става дума за интервюто на кандидата за вътрешен министър Петър Илиев, което ужаси цяла България и веднага включи червената лампичка дори и на най-нехаещите за съдбините на България. Защо обаче трябваше едно чуждо интервю и силно обществено отвращение да предопредели оттеглянето на подкрепата на Корнелия Нинова? Като един опитен парламентарист заобиколен от други дългогодишни народни представители, Корнелия Нинова трябваше да прецени още в самото начало тоталното неглижиране на държавността и конституцията от партията на Слави Трифонов. За разлика от другите партии на консултациите с ИТН, Корнелия и компания все пак са получили едно професионално отношение, което навлиза повече в личните ласкателства, отколкото в професионален план предвид случващото се в цялост. Много е смешно как е намерила 95% припокриващи се интереси между БСП и ИТН, но не помисли как те ще бъдат гарантирани и как няколко хвърчащи листчета не означават нищо за ИТН. За славистите по-важна е хвърлената „мъжка“ дума. Още по-смешното е, че ако другите формации ДБ и ИБГНИ бяха подкрепили, то Корнелия Нинова щеше да бъде съучастник на ДПС чрез ИТН. Неволно си признава, че партия ГЕРБ, а не инклузивният им модел включващ и ДПС, е по-важна за премахване. ДПС е за предпочитане в тази ситуация. Погледнато отстрани изглежда, че интригите със Сергей Станишев и компания по линия на ДПС са били само на лична, а не и на принципна основа. И после БСП-арите се чудят защо другите играчи ги причисляват към статуквото и започват да обвиняват всички останали формации за собствената си несъстоятелност.
БСП: Да оттеглят Петър Илиев, ако искат подкрепа
БСП трябва да избере два пъти „третия път“
Концепцията за „третия път“ се свързва предимно с имената на Тони Блеър и Бил Клинтън, както и с обновлението на социалните идеи, които да са в крачка с възхода на икономическия либерализъм. След падането на комунистическия режим БСП трябваше да реши дали да е комунистическа партия, префасонирана като социалистическа, или да бъде друга. Тя не избра и стана нещо. Това екзистенциално решение не е взето и до ден днешен, тъй като идейните спорове в партията се свеждат до личностни интриги. И понеже времето не спира заради БСП, партията трябва да реши дилемата точно сега, когато е ударила дъното, ако разбира се не иска да бъде отнесена в гроба. Дори твърдите привърженици на комунизма започват да намаляват и партията следва да поеме по един осъзнат политически трети път. Време е тези от „Позитано 20“ да осъзнаят, че днешният работник не е изцапал ръцете си монтьор на Лада. Днешният работник е човек с езици, които работи с технологии и множествено клиенти. Парадоксално е как днешният работник е по-социален от тези, които следва да го представляват. И понеже глобализацията в България навлиза с доста по-бавни темпове отколкото на Запад, този закъснял „трети път“ не би стоял толкова нелепо, колкото партията в момента, чийто лидер е считан за десен човек, който пропагандира някакъв сбирщайн от леви и националистически идеи.
Вторият „трети път“, по който БСП трябва да поеме, е личностен и се свежда до тихото мнозинство, което не желае партията да бъде проводник на задкулисни идеи и популистки решения. Личностният елемент е важен, защото в огромната си част старите кучета в БСП отказват да демократизират мисленето си и/или разбират властта като родов келепир. В този ред на мисли, е време БСП да си признае, че има трета опозиция, която не е кланова. Тази опозиция се вижда повече сред избирателите, отколкото в самата партия. Все пак обаче, има няколко личности, които прокарват такива послания и това са Крум Зарков, Янаки Стоилов и още няколко други. На фона на цялата дандания изглеждат като приемливи кадри отвъд редиците на БСП и показват нужното уважение към позициите и приносите на останалите партии. Именно те са личностите, които биха могли да лансират идеята, че е крайно време партията да не залита в крайни либерални или консервативни политики и да бъде един категоричен стожер на социалДЕМОКРАЦИЯ в България. Силно се съмнявам, че това ще бъде позволено, но все пак май си струва да се опита.
Всеки здравомислещ демократичен човек, осъзнава нуждата от адекватна лява партия. Когато такава лява партия няма, всичко останало започва да левее излишно и всъщност отблъсква повече електорат, отколкото привлича. Така се задълбочава и кризата в представителната демокрация. Поради тази причина БСП не само трябва да възбуди властовите си рефлекси, а да изгради устойчиви демократични такива. А дано, ама надали!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар