И този сезон ще се опитвам в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ да споделям гледната си точка за важни теми, за които невинаги в телевизията остава време. Ще се опитвам и малко по-често да разказвам лични истории. В тази връзка, за тези, които искат да знаят малко повече за личното и работното ни пространство, вече могат да последват мен и Иван на общия ни профил във Facebook и в Instagram.
Последните няколко седмици разказвах на всичките си приятели, че неминуемо ще излезе нещо лошо и за Кирил Петков. Бях сигурен, особено след скандалите около Асен Василев. Просто е невъзможно в България, при така създалото се обществено-политическо напрежение и при добре познатата ни народопсихология, някой да остане неизцапан. Дори и да е много успешен и масов любимец.
Сега, аз не искам по никакъв начин да анализирам колко е голям проблемът с двойното му гражданство, защото не съм специалист. Така или иначе казусът ще бъде разрешен, а Кирил Петков очевидно има желание да продължи да участва в политиката и ще го направи, просто защото видимо е много одобряван и безспорно има достатъчно качества.
Дори и да е толкова добър обаче, колкото в мечтите на най-горещите си градски почитателки, той ще бъде крайно недостатъчен, за да промени цялостната картина в страната, тъй като, за да има осезателна промяна, трябват стотици, ако не и хиляди енергични мениджъри в политиката и в държавната администрация. И тук идва големият проблем на малка страна като България. Истината е, че измежду сравнително лимитирания по демографски причини брой на интелигентни, смислени и инициативни сравнително млади, но все пак натрупали житейски опит от частния сектор в България хора, едва ли и 0,1% искат да се захванат с политика или с държавни дела.
Защо е така? Най-общо причината е, че няма как да излезеш чист от цялата тази пропита с толкова много омраза и нетолерантност атмосфера. И всяко твое действие през годините ще бъде гледано под лупа, а ако много си работил и въобще си живял активно, неминуемо си грешил. И всяка грешка ще бъде раздувана и развявана като знаме от противниците ти и средностатистическия хейтър, само защото си се допрял до държавна длъжност. Затова се страхувам, че е крайно време като общество да осъзнаем избора, пред който сме изправени.
Има два варианта.
Единият е да се доверим на хора, които наистина са били успешни в частния или обществения сектор. Проблемът е, че ако са работили активно и на достатъчно високо ниво, със сигурност за всеки един от тях ще излезе негативна информация от миналото. Колкото по-инициативен е бил човек и колкото повече работа е свършил, толкова по-вероятно е да е правил серия от грешки, които, щом поеме държавен пост, ще му излязат през носа. Такъв беше случаят с информациите за бизнеса на Асен Василев.
Както и да го погледнете, рано или късно ще бъдем изправени пред избора дали искаме Николай Василев или Пламен Николов. Те са добър символ на това, за което говоря, защото бяха издигнати от една и съща партия – ИТН.
Николай Василев е човек с огромна, над 30 годишна биография, впечатляващ международен опит в частния сектор, но в разрез със сегашните нагласи на обществото е бил член на две правителства и неизбежно в различните етапи от кариерата си е правил грешки или му се приписват чужди такива. Това обаче за мен не омаловажава безспорните му успехи.
Вторият кандидат за премиер на ИТН Пламен Николов пък е управлявал американска фирма с няколко служители и незначителен за американските мащаби годишен оборот, въпреки че нарича това голям междуконтинентален бизнес. Очевидно, предвид краткото време и малкия мащаб, в който е работил, ще има много по-малко възможности да излезе компромат срещу него, освен снимка на сергия с шнорхели. Тук влизаме в трудно решим казус, но в крайна сметка трябва да изберем. Голяма биография и компромати или липса на такава и чисто минало – много е просто.
Важният избор, който трябва да направим, е за баланса между морала и качеството. Няма идеални хора. Колкото повече работиш, толкова повече грешиш, дори и да не грешиш заради нисък морал, грешиш поради липса на време или заради неправилно разчитане на ситуацията.
Всеки, който е бил активен в политическия, обществен и икономически живот през 90-те години, ще ви каже, че най-честният човек, който е влизал в българската политика, е Жан Виденов. Но това не донесе особено бляскави резултати за България. Качествата трябва да са на първо място. Социалните мрежи и лесният достъп до информация ще направят така, че от тук нататък никой няма да смее да прави прекалено големи зулуми, докопвайки се до властта. Така че колкото и важен проблем да е моралът, според мен той е много по-лесно решим от липсата на качествени хора.
Крайно време е да осъзнаем, че ние сме малка нация и нямаме безкраен списък с подготвени хора. И трябва да сме много внимателни, когато се опитваме да тричаме, да наритваме и да бъдем морални прокурори. Тези модерни градски хора, които се утвърдиха като най-добри във фейсбук присъдите в последните години, утре ще започнат да губят някои от своите любимци заради този почин.
Скамейката в България е много къса и трябва да пазим качествените хора. В противен случай мнозинството от абонатите във властта ще продължат да са отчаяно слепени за нея, защото в реалния свят и в частния сектор никога не биха имали подобен статус.
Не е много позитивно като за след ваканция, но мисля, че е истината.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар