Ще успеят ли партиите в парламента да излъчат правителство от третия опит? Шансовете днес не изглеждат големи, но до последно нищо не е ясно.
Меко казано странна е тази ситуация, в която двете партии с най-голямо присъствие в парламента не успяват да излъчат кабинет, а в крайна сметка правителство се сформира с мандат на някоя от останалите политически сили. В най-новата ни история парламентарната рулетка само два пъти се завърта успешно до третия мандат с успешен край. Първият път е през 1992 г., вторият – през 2005 г. От третия опит така в България идват на власт правителствата на Любен Беров и Сергей Станишев – и в двата случая мандатоносителят е ДПС.
Кабинетът „Беров“
Кабинетът на Любен Беров идва на власт през 1992 г., след като първият в прехода вот на доверие сваля първото правителство на СДС. В края на 1991 г. десницата печели изборите с „малко, но завинаги“, но сформирания кабинет начело с Филип Димитров няма мнозинство в парламента, където по това време партиите са само три – СДС, БСП и ДПС. В крайна сметка подкрепа получава от ДПС и това води до шеги, че цветът на кабинета е „турско синьо“.
Горещото политическо лято на 1992 г., свалянето на председателя на парламента Стефан Савов, пресконференцията на президента Желев, известна като „Боянските ливади“ и оръжейния скандал с Македония в крайна сметка довеждат до вот на доверие, който се проваля. Правителството на Филип Димитров пада от власт и парламентарната рулетка се завърта.
Първи опит - СДС решава да сформира ново правителство отново начело с Филип Димитров, без успех. Втори опит – БСП предлага за министър-председател Петър Бояджиев. Кандидатурата му обаче се оказва неконституционносъобразна, тъй като има двойно гражданство. Колко актуално, нали? Така се стига до третия опит 36-ото Народно събрание да излъчи нов кабинет. Мандатоносител е ДПС, а кандидат за премиер - президентския икономически съветник Любен Беров. С подкрепата на БСП третият опит се оказва успешен.
Общо е мнението, че кабинетът „Беров“ е най-уникалното правителство на прехода – тъй като идва на власт с мандата на ДПС, избрано е благодарение на БСП и декларира, че ще изпълнява програмата на СДС.
В историята обаче този кабинет ще остане не с обещаният си за реформи, а с корупционните схеми, зависимостите си и възхода на икономическите групировки. Самият Беров получава прозвището „сламен човек“, който заедно с правителството е параван на задкулисните договорки. Срастването на мафиотските структури с управлението, масовите стачки и протести срещу обедняването и корупцията принуждават правителството да подаде оставка на 2 септември 1994 г. Последствията от тези двете години на власт от „правителството на Мултигруп“, както наричат кабинет на Беров, отекват цяло десетилетие след това. Разочарованието от десницата е толкова голямо след кабинетите на Филип Димитров и Любен Беров, че следващите избори през 1995 г. са спечелени от левицата и на власт идва кабинетът на Жан Виденов, под чието управление България изпада в дълбока политическа и финансова криза.
Кабинетът „Станишев“
За втори път кабинет от третия опит се сформира през 2005 г., когато парламента влизат цели седем партии. След управлението на НДСВ и Симеон II изборите печели БСП, втори са хората на царя, трети – ДПС. Освен тях депутати имат още „Атака“, Обединени демократични сили, Демократи за силна България и Български народен съюз.
Първи опит - левицата започва преговори с останалите на второ и трето място НДСВ и ДПС, но така и не постигат съгласие за разпределението на министерските постове и част от приоритетите на бъдещото управление и НДСВ напуска преговорите. Предложеният от столетницата кабинет с участието на ДПС и начело със Сергей Станишев не получава необходимата подкрепа.
Втори опит – НДСВ води преговори както с БСП, така и с десните формации, но без успех.
Третият опит – Президентът Георги Първанов решава да връчи последния мандат на ДПС. Този път първите три партии постигат съгласие помежду си и предлагат кабинет отново начело с лидера на БСП Сергей Станишев. Всяка от партиите има по един вицепремиер в правителството, а министерските постове са разпределени между БСП, НДСВ и ДПС в съотношение 8:5:3.
Въпреки сериозните програмни различия обаче трите формации остават единни до края на мандата.
Управлението на „Тройната коалиция“ остава в историята с влизането на страната в ЕС, въвеждането на плоския данък и икономически растеж, както и с възход на организираната престъпност, съмнения за връзки с престъпни групировки и множество корупционни скандали.
От тогава датират скандалите „Батко и братко“, източването на „Топлофикация София“, заменките на земеделски земи с имоти по Черноморието, спрени еврофондове.
След края на мандата към членове на Правителството на тройната коалиция са насочени множество обвинения и са започнати серия от дела. Година по-късно бившия вече министър на отбраната в кабинета „Станишев“ Николай Цонев е арестуван за подкуп, но впоследствие той е оправдан и осъжда държавата да му плати компенсация.
След управлението на „Тройната коалиция“ на „бял кон пристига Бойко Борисов“, който печели убедително изборите през 2009 г. ГЕРБ получава мнозинство и обещава възмездие и ревизия на предишното управление, но… 12 години по-късно Борисов се озоваваa в позицията на Станишев. С три мандата (само един, от които довършен) зад гърба си, днес той е символ на старата власт – калинки, скандали, корупция и задкулисни договорки с ДПС.
Днес новите партии в парламента се опитват да изчегъртат ГЕРБ от властта, но помежду им има повече разделителни линии, отколкото допирни точки. Филмът с правителство от третия опит вече сме го гледали – много компромиси и договорки, малко реформи. И със сигурност няма happy end.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар