Коронанацизмът

09:00, 15 окт 21 25 2917 Шрифт:
Интелектуалецът Автор: Интелектуалецът

Вече повече от година и половина Европа, и особено западната й част, е в плен на политически разпоредби, ограничаващи свободата на гражданите по всички линии на живота им. Претекстът е върлуващата Ковид пандемия. Дали пандемия наистина има (при по-малко от 0.17% смъртност за 18 месеца), дали е епидемия или нещо друго, може да е обект на обсъждане дори на спорове между учените. Но достатъчен ли е този процент, за да оправдае наложените, в името общественото благо, ограничения? И дали ограничения е правилната дума в случая!?

Забраняват се посещения на: ресторанти, кафенета, салони за чай и барове, театри, кина, концерти, музикални зали и други места за удоволствие, пазари и панаири, музеи, библиотеки, публични изложби, спортни събития, като участници или като зрители, паркове.

Звучи ли ви познато?! Към това Франция добави и вечерен час и полиция, която да патрулира и да следи за документите и прочее.

Ако към горните забрани добавим още само няколко, неадекватни към днешния ден, като забрана за посещаване на „обществени телефонни кабини“ ще получим пълния списък с разпоредбите на марионетното нацистко правителство на Франция от 1942 година. В нарочен документ от 8 юли 1942 г. са приети мерки срещу евреите, включващи точно горните разпоредби (буквално са преведени от френския документ). На евреите е забранено да посещават всички обществени заведения и да присъстват на публични места.

Дали Макрон и неговите колеги от западноевропейските „демокрации“ са забравили този исторически епизод? Или удобно си го припомнят с наближаването на ’39 година.

Макрон отива и по-далече с налагането на (не)задължителната ваксинация, като великодушно дава избор – или се ваксинирай, или се премести под мостовете на Сена (обиталището на клошарите в Париж). Нека припомня, че неваксинираните нямат право да ползват градски транспорт, да отидат на работа, да пазаруват в магазина и прочее, ако нямат, вече скъпо платения, ПСР валиден само 72 часа.

Дали Макрон и неговите колеги от западноевропейските „демокрации“ са забравили Нюрнбергския кодекс от 1947 година, приет именно за да предпази човечеството от повторение на медицинските експерименти провеждани в концентрационните лагери!? Този кодекс изрично казва още в началото си че: „Доброволното съгласие на лицето, обект на изследването, е абсолютно необходимо. … [Лицето] да даде съгласие, без да се използва елементи на намеса или използване на сила… или друга скрита форма на принуда или насилие срещу него“.

Ограниченията, налагани на неваксинираните във Франция, дали не са скрита (а дори явна) форма на принуда и насилие? Като страна член на ЕС, Франция трябва да спазва и съответното законодателство. В чл. 3 на директива  2001/20/СЕ ясно се казва, че „участник в изпитването [трябва да] е дал писменото си съгласие…“. Френската комисия разрешаваща пускане на пазара (AMM- Autorisation de Mise sur le Marché) е дала само условно право за употреба на ваксините. Безусловното му допускане е възможно единствено след клинични тестове (съгласно регламент CE № 726/2004), които все още не са приключили. Тоест попадаме изцяло в хипотезата на „изследване“, както по директива 2001/20/ЕС, така и на Нюрнбергския кодекс за доброволност и ненасилие.

Тези директива и кодекс имат и още едно ключово изискване – информираността. Още в първата си точка Нюрнбергският кодекс постановява, че участникът в проучването:

- трябва да имат право на свободен избор;

- трябва да притежава достатъчно познания и да разбира същността на представената му информация, за да може да вземе решение за съгласие в условията на достатъчно информация за изследването

Директивата от своя страна разширява с възможността:

- [участникът] да разбере целите, рисковете и недостатъците на изпитването и условията, при които следва да се проведе, и, освен това, е бил уведомен за правото си да се оттегли от изследването по всяко време

Тези два документа се нарушават и в тази им част. Свидетели сме на явна цензура, както в средствата за масова информация, така и в социалните мрежи (особено фейсбук и туитър). В есето си „Принципите на Гьобелс и коронавирусът“ разгледах механизмите на пропагандата. Цензурата заемаше едно от челните места. Претендиращите днес за свобода на медиите западни „демокрации“ умело използват тоталитарните прийоми, като цензурата е сред най-видимите (затова техните критики за свободата на медиите в Източна Европа звучат лицемерно, а от там и безпочвено).

Най-знаковият пример е с Люк Монтание, откривател на вируса на СПИН, за което получава и Нобелова награда. Той изказа еретичното твърдение, че „ваксините бяха недопустима научна и медицинска грешка“ и че „тъкмо ваксините са породили по-опасните нови щамове на коронавируса“. В рамките на науката това би предизвикало дебат, дори спор. В рамките на методите на Гьобелс - към инакомислещите (в случая проф. Монтание) да се прилага отрицателно, унизително и/или подигравателно отношение.

На пръв поглед съвсем странично от този казус изглежда едно скорошно решение на Европейския съд по правата на човека по заведено дело от руска гей двойка, претендираща възможността за съвместно съжителство. Естествено съдът постановява да се даде някаква форма на официално признаване на техния статут. Интересното в случая е част от мотивацията, с която се отхвърля позицията на Русия, че масовото обществено мнение в страната не одобрява еднополовите съюзи, а имено, че „достъпът до права за едно малцинство не може да зависи от съгласието на мнозинството“. Без да навлизам в статистически спор дали мнозинството иска да се ваксинира или не, нима правото на нежелаещите трябва да зависи от съгласието на желаещите? Или тук отново ще се сблъскаме с лицемерните двойни стандарти на европейските либерали – когато казусът е свързан с ЛГБТ права действат едни принципи, а когато става дума за избор свързан със собственото ни здраве – други.

Западните консервативни лидери извоюваха победата в Студената война и помогнаха на нас, от Централна и Източна Европа, да се освободим от комунистическия диктат. Днес западноевропейските общества имат нужда от помощ. Те са вцепенени от либералeн неомарксизъм. Последната му атака е корона пандемията. Но към нея трябва да добавим призива (на Меркел и не само) към мигрантско нашествие, истерията около „Глобалното затопляне“, извратеността на „Истанбулската конвенция“ и противоестествената риторика на ЛГБТ диктата, за да получим по-пълна картина на задаващата се, сто години по-късно, реплика на 1939 година. Цената, която платиха нашите предци от преди две поколения бе твърде висока. Трябва ли да я плащаме отново? Или, учейки се от историята, много ясно да се противопоставим на този нов, всъщност стар и изпитан, модел за налагане на диктатура, днес скрит зад идеологията на уж „либералната“ демокрация.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама