Връщаме стрелките назад: Защо въобще е въведена смяната на времето?

Отново се връщаме към астрономическото време, известно още като зимно часово време. Стрелките на часовниците ще трябва да върнем с 1 (един) час назад в 4.00 часа през нощта, съобщиха от Българския институт по метрология. Така в неделя ни се полага един час сън повече. Със смяната на часа сутрин ще се развиделява по-рано, а вечер ще се стъмва с час по-рано.

През март 2019 г. Европейският парламент подкрепи предложение за прекратяване на смяната на сезонното часово време през 2021 г. Въпреки това държавите членки все още не са постигнали съгласие по този въпрос, а към момента не се знае и кога ще се случи това.

Бизнесът иска единно часово време в Евросъюза

2018-а година Европейската комисия проведе онлайн допитване, в което се включиха 4,6 милиона участници. Повечето поискаха смяната на времето да бъде прекратена. Между държавите в ЕС обаче и до днес не е постигнат консенсус кое часово време да бъде въведено - лятното или зимното. В изследването се посочва, че 51% от българите предпочитат лятното часово време, а за зимното гласа си са дали 38%. Знаем ли обаче защо въобще е била въведена смяната на времето и откъде тръгва всичко? 

Идеята за местенето на стрелките тръгва като на шега

Идеята за смяна на времето тръгва като на една шега. Бенджамин Франклин, който е известен с пестеливостта си, предлага през 1784 г. на парижани да се въведе смяна на времето, за да се пести восък за свещи. Без да подозира какво вълнение ще предизвика след години, той пише есе, което изпраща до редактор на вестник „Парижки журнал“. В него изтъква подробно как домакинствата могат да икономисват милиони килограми восък за свещи и газ за лампи само, ако хората започнат да стават и да си лягат по-рано. 

Ученият обожавал шаха и улисан в играта си лягал чак по зори. Имено затова и много рядко ставал от леглото преди обяд. Бенджамин споделя и как веднъж случайно се събудил в 6 часа сутринта, само защото щорите не му били спуснати.

Парижаните обаче не възприели идеята му насериозно и тя дори породила присмех сред повечето хора. Така предложението му потънало и не се осъществило. 

Повече от сто години по-късно двама учени, независими един от друг, също повдигнали въпроса и предложили да се въведе сезонна промяна на часовото време. През 1895 г. новозеландският изследовател на насекомите и астроном Джордж Върнън Хъдсън, а през 1907 г. и британският откривател Уилям Уилет пишат по този въпрос. В произведението си „За пилеенето на дневната светлина“ Уилет предлага през лятото стрелките на часовниците да бъдат премествани с 80 минути напред, за да се пестят разходи за осветление. Стрелките на часовниците трябвало да бъдат местени в четири последователни неделни дни през април с по 20 минути напред. И по същия начин да бъдат връщани назад през септември.

При смяна на времето увеличете физическа активност и престоя на слънце

Предложението се превръща в реалност

Въодушевен от идеята бил Уинстън Чърчил, но смяната на времето така и не се наложила във Великобритания. Германия и Австро-Унгария обаче се вслушали в идеите на Бенджамин Франклин и първи въвели лятното часово време през 1916 г. по време на Първата световна война. След което техните противници на фронта Великобритания и Франция, както и някои други европейски държави също се престрашават и ги последват. 

Бунтът в Европа 

Малко по-късно идеята отново става основно поприще за спорове в Европа и в някои страни се отказват да местят стрелките на часовниците. През 1919 г., след края на Първата световна война, Германия отменя лятното часово време. През 1922 г. във Франция селяните също се вдигат на протест и там стрелките спират да се местят. Само година по-късно обаче отново го въвеждат. Единствена Великобритания държи твърдо на лятното часово време. 

В началото на Втората световна война Берлин си спомня за лятното часово време и го въвежда през 1940 г. Промяната влиза в сила и в окупираните територии. След края на войната много държави се разделят с лятното време. Ежегодното местене на стрелките на часовниците е отменено след основаването на двете германски държави през 1949 г.

Ситуацията в родината на Бенджамин Франклин е много по-сложна. Още по времето на Първата световна война САЩ въвеждат лятното часово време. До 1966 г. обаче няма единен федерален закон и отделните щати въвеждат или отменят лятното часово време на местно равнище, което води до огромен хаос.

И настана хаос...

По време на периода на бърз икономически растеж след Втората световна война (т. нар. германско икономическо чудо), темата за пестене на енергия отива на заден план. Обичайно след всяка криза европейците пак се сещат за смяната на времето. Така след петролната през 1976 г. Франция отново го връща. След известно време нейният пример е последван и от други държави от Европейската общност. ФРГ обаче се колебае, защото не иска да задълбочава разделението и чрез различни времеви зони. През 1979 г. ГДР поднася изненада и обявява въвеждането на лятно часово време от следващата година. От 1980 г. то влиза в сила и в двете германски държави. Много съседни държави следват техния пример. Разпоредбите за лятното време са уеднаквени през 1996 г. и оттогава са в сила за всички страни членки на ЕС, с изключение на отвъдокеанските им владения.

За страните в арктическите региони смяната на времето няма особен смисъл, тъй като в пика на лятото и зимата трудно може да се говори за ден и нощ. Така през 2011 г. Беларус решава да спре местенето на стрелките, а Русия - през 2014 г.

В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г. и все още всяка година сменяме времето през пролетта и есента. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!