Партиите вдигнаха мерника на клиничните пътеки и многото болници

Промяна във финансирането на здравната помощ, така че на пациента да не се гледа като на „торба с пари“, а фокусът да пада върху качеството на медицинските услуги и ефективното разходване на обществения ресурс. Около това се обединиха преговарящите екипи на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ в сектор здравеопазване. Консенсус има още за оптимизиране броя на здравните структури, които се финансират от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); приоритетно създаване на работещо електронно пациентско досие до края на 2022 г.; подобряване контрола в сектора чрез преобразуване на съществуващата агенция „Медицински надзор“, пише Mediapool.

В сферата на Covid партиите се обединиха около идеята ваксинацията да остане доброволна, но до се засили, включително чрез широка информационна кампания.

Партиите се споразумяха и да започне подготовка за промяна търговския статут на държавните и общински лечебни заведения след анализ. Тази точка, обаче, се очертава като препъни камък в преговорите, тъй като по нея има противоположни мнения. За премахване търговския статут на болниците са БСП и ИТН, като от левицата декларираха, че от тази точка „отстъпление няма“. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имат резерви по темата, като експертите се разбраха да има по-детайлно обсъждане.

Освен партийните експерти, в дискусията от страна на ПП бе поканен да участва и председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров, което беше посрещнато с объркване и негодувание от страна на БСП. Уточнено бе, обаче, че той е в качеството си на съсловен лидер, а не като експерт на ПП.

Клиничните пътеки си отиват

Партиите се договориха да се върви към дългоочакваното премахване на клиничните пътеки като финансиращ механизъм на болниците и да бъдат заменени от т.нар. диагностично свързани групи (ДСГ). На първо време по предложение на ДБ ще има коригиране в цените на някои пътеки с цел премахване дисбаланса в системата.

Още през 2022 г. може да бъдат пуснати пилотни програми с ДСГ в няколко болници с цел да се анализира ефекта от промяната във финансирането, коментира Асен Василев от ПП, който бе водещ на преговорите за сектор „Здравеопазване“.

Георги Михайлов от БСП коментира, че опитът от други държави показва, че ДСГ само в началото след въвеждането им повишават разходите с 30% разходите, но в последствие ги намалява.

По-малко структури „на яслата“ на НЗОК

Преговарящите се договориха още за преразглеждане и актуализация на здравната карта, която идентифицира потребностите от медицински специалисти и структури по места. Освен това броят на леглата, за които НЗОК сключва договор и финансира, да бъде оптимизиран съобразно европейските стандарти. Това означава здравната каса да финансира по-малко болници, клиники и отделения по места.

ПП лансира идеята за ограничаване на лекарите да работят само по един договор в структурите, финансирани с обществени средства. Това също би редуцирало броя на структурите „на яслата на НЗОК“.

Търговският статут на болниците – препъни камък в преговорите

Партиите записаха сред приоритети си и „подготовка за промяна на търговския статут на държавните и общински лечебни заведения след анализ“. Но по тази точка има разногласия, които тепърва трябва да бъдат изчиствани. БСП и ИТН са твърдо „за“, но ПП и ДБ имат резерви.

Д-р Александър Симидчиев от ДБ посочи, че лечебните заведения са регистрирани по Търговския закон, но в медицинската си дейност не функционират като търговски дружества. По думите му евентуална промяна трябва да се дискутира детайлно, за да са сигурни партиите какво искат да постигнат. Той допълни, че смяната на статута минава през фалит.

„От тази точка отстъпление няма“, декларира проф. Георги Михайлов от БСП. Той беше категоричен, че трябва да спре въртележката на обороти и гледането на пациентите като на касичка.

Спешна помощ в „златния час“

Партиите си поставят за цел още спешна помощ, която в рамките на 1 час да осигурява достъп на пациентите до голяма високотехнологична болница: с линейка или хеликоптер. Анализът на потребностите това да се случи трябва да е готов до юни 2022 г., обяви Асен Василев.

Идеята е съществуващите центрове за спешна помощ и болници да се надградят, за да се вместят в рамките на „златния час“.

Профилактика, защитени болници, евтини лекарства за децата

Партиите се споразумяха още за засилване на профилактиката чрез създаване на скринингови програми за социално значими заболявания. Постигнат беше и консенсус за почти безплатни лекарства за децата до 14 години при остри състояния. БСП искаше 100% безплатни лекарства, но ДБ настояваше за минимално доплащане, с което родителите да бъдат ангажирани в процеса.

В крайна сметка се прие: 95% заплатени от НЗОК лекарства за остри състояния на деца до 14 години и то след въвеждането на електронното пациентско досие, за да се гарантира контролът.

Изграждането на национална детска болница след извършване на анализ на потребностите на детското здравеопазване също обедини четирите партии.

Идеята на БСП за защитени болници беше възприета частично, като се възприе да се промени начина на финансиране на определени дейности в трудно достъпни райони: инфекциозни структури, родилни, детски отделения.

Партиите се разбраха още и за засилване на контрола в сектора, като се преобразува съществуващата агенция "Медицински надзор" и тя да бъде извадена от подчинение на МЗ и прехвърлена на Министерския съвет или Народното събрание. ИТН се обяви за това органът да е независим и да не се ползва като бухалка и "Гешев на здравеопазването", както е било досега, като това беше подкрепено и от останалите партии.  

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!