Цари коалиционно оживление. След поредните избори 7 партии спечелиха любовта на вече поизморения от разходки до урните български избирател. Имаме си нов спасител, партии на протестна инерция, патриотична формация за цвят и разбира се ГЕРБ, ДПС и БСП. Дотук нищо ново.
На база на заявките до момента се очертава широка коалиция от четири партии. Ето го интересното. На пръв поглед „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ нямат много общо. Всяка има своя история и „товар“, за някои кратка история и лек товар, за други точно обратното.
От ПП с оптимизъм организираха поредица от публични обществени обсъждания, на които открито бяха дискутирани важните сфери в обществения живот. Похвали и критики към този подход не липсват. С излъчването на срещите харвардците демонстрираха откритост към избирателя, желание за диалог и стремеж да няма „скрито покрито“. Това посвоему е нов модел за правене на политика. А всяко ново нещо е в по-голяма степен хубаво, нали? Срещите обаче се проточиха, като по-скоро се назоваваха проблемите. Политиките за решаването им останаха за следващ кръг преговори. Спорен момент е и присъствието на политически личности като Румен Овчаров и Емилия Масларова, което повдигна въпроса това ли им е промяната?
След преговорите за кабинет: Нямало тема, по която да не са се разбрали
Въпреки тъмните нюанси, отношението към преговорите в този им вид е положително. Новите лидери ги обявяват за успешни, но това не е изненада. Партии, които до момента не са управлявали, назовават проблемите, критикувайки така управлението на ГЕРБ. Това е единственото, което наистина ги обединява – да бъдат срещу Бойко Борисов, да бъдат различните политици. Докога обаче анти ГЕРБ говоренето ще бъде достатъчно? Поредните избори наредиха така пъзела, че губещите са повече от победителите. ПП детронираха ГЕРБ, но не с голяма разлика. Антисистемните партии регистрираха сериозен спад в подкрепата. БСП се срина до четвъртото място. ГЕРБ и ДПС, които сега са в политическа изолация, всъщност успяха да мобилизират част от електоратите си, за да заемат второто и третото място.
Да си антистатукво може да ти помогне да привлечеш едни разочаровани избиратели, но идва моментът да свършиш работата, и то за всички избиратели. Да си срещу ГЕРБ е лесно, трудното идва после. Въпреки гръмките заявки, ПП са единствената нова партия. Останалите имат опит на политическата арена, дори и в определени ситуации да им е по-изгодно да разчитат на късата ни памет. Сривът в подкрепата за БСП, ИТН и ДБ е червената лампичка, че там нещо не е наред. Слави Трифонов не се кандидатира за депутат, политическото му говорене е все по-тихо и следва проблемите, а не ги назовава. Корнелия Нинова подаде оставка, а вътрешната опозиция я критикува все по-остро. И тримата лидери в обединението на ДБ подадоха оставки заради слабия резултат.
Колко надеждна всъщност ще бъде четворната коалиция с три партии в криза?
БСП – последен шанс
В БСП положението в последните години съвсем не е розово, дори на моменти се нажежава критично. Още от началото Корнелия Нинова не е обичания лидер. Тя прокара реформи в партията, като смяната в начина на избор на председател и допустимата мандатност в НС например, което не се понрави на „старите кучета“ сред социалистите. Въпреки че БСП е опозиция на ГЕРБ, често е обвинявана, че не успява да изпълни със съдържание тази си роля. В този ред на мисли, не се включи и активно в протестите, както го направиха други партии. Изглежда БСП е в стремглаво падане, а участието в новата коалиция изглежда като последния шанс за оцеляване. Левицата влиза в преговорите, раздирана от вътрешни борби, и пред избор на нов лидер. Вече имаме и опонент на Корнелия Нинова – Крум Зарков, един от най-близките й хора в партията. Кандидатирането на Зарков, който е част от младото поколение социалисти, е сигнал не само че столът на Нинова се клати, а и за това че промяната в БСП е болезнено необходима, а обратното броене вече е започнало.
ИТН – партия, но не съвсем
От самото начало „Има такъв народ“ заявиха себе си като борци срещу системата. Изходиха от там, че народът вече е разочарован от партиите, и станаха партия, само заради законовото изискване. ИТН направиха немислимото за последното десетилетие, като победиха ГЕРБ на изборите през юли. Не успяха обаче да доиграят нещата докрай– къде заради неопитност и подценяване на политическата игра, къде заради его и надценяване на собствените възможности. И за това любимият им суверен ги наказа. След това наказание последваха извинение и примирение, нещо в голяма степен логично с оглед на изборните резултати. Ролята на Слави Трифонов обаче все повече се размива, изглежда сякаш той бавно се оттегля. Част от познатите лица, сценаристите също се отказаха от депутатски места. Не е ясно в каква кондиция ще бъде парламентарната им група, както и кой ще бъде лидерът й в НС.
ДБ – най-близо до ПП, а все по-далеч
Три партии, три оставки – това е положението в „Демократична България“. Обединението е с шести резултат на последните избори. След слабия резултат Христо Иванов, Атанас Атанасов и Борислав Сандов и Владислав Панев подадоха оставки като лидери на „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“. В последно време позицията на ДБ ставаше все по-неблагоприятна. Въпреки десанта на плажа „Росенец“, коалицията не успя да мобилизира около себе си голяма гражданска енергия, протестният вот се разцепи. Не успя и да разшири достатъчно подкрепата си извън София – нещо, за което имаше цели три възможности. Като профил от ДБ най-много се доближават до ПП, които съвсем очаквано са им „откраднали“ гласове. Сега обаче ДБ изглеждат най-далече от новия кабинет, след като не изключиха възможността да участват само с парламентарна подкрепа.
Най-големият тест
Най-големият тест за новата коалиция несъмнено ще бъдат имената на министрите в кабинета. Като победители на изборите, от ПП почти сигурно ще предложат за премиер Кирил Петков. Как ще се приемат това от ИТН например, които първи повдигнаха въпроса за гражданството му, преди ГЕРБ да се възползват? Дискусионно е и на какъв принцип ще се разпределят местата в правителството, с оглед на това, че ПП са първи, за сметка на останалите, които имат доста по-малко подкрепа на изборите. Ако БСП, ИТН и ДБ получат повече министри и предложат вече утвърдени политици, новата коалиция рискува да бъде обвинена, че предлага подмяна, а не промяна. От ПП пък многократно изтъкват, че не имената, а политиките са важни. Те допуснаха и вариант част от служебните министри да останат и в редовен кабинет. Което отново е спорно, защото министрите са назначени от Румен Радев, и така ще се затвърди съмнението за влияние на президента в новата партия. Нещо, което от ПП многократно отричат.
„Ходенето по мъките“ на новата коалиция тепърва започва. Съставянето на стабилна конструкция с нестабилни елементи не е лесна задача, дори за изобретателния български ум. Дали старите политически мераци за по-голямо парче от баницата ще пречупят оптимистите от Харвард – ще разберем съвсем скоро.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар