Молим се да не сме от онези „късметлии“, стъпили на грешната шахта

14:20, 02 дек 21 / Общество 25 1261 Шрифт:
Ирина Иванова

Имаше едно детско суеверие, че ако стъпиш на шахта, няма да имаш късмет. И всички деца от квартала крачехме и заобикаляхме шахтите, когато вървяхме по улиците, за да не ни застигне лошата поличба. Сигурно и вие сте го правили в ранните си години. Съвсем не на шега обаче това суеверие се оказва напълно реалистично, особено в България. 

Само преди дни бременна жена пропадна в шахта с 3-метрова дълбочина в центъра на София. Очаквано районното кметство и Столична община прехвърлиха вината към собствениците на сградата. 

Няколко месеца по-рано друга потъна с автомобила си в необезопасена шахта в Пловдив. От полицията ѝ обяснили, че не могат да ѝ помогнат и вместо това ѝ написали акт. 

Февруари пък загина дете, след като стъпи върху шахта, по която тече ток, на крачка от пешеходна пътека. Столична община и ЧЕЗ започнаха да си прехвърлят отговорността, а шахтата се оказа собственост на незаконна будка. Столичният кмет Йорданка Фандъкова пък заключи, че детето е загинало, за това, че било, видите ли, с мокри маратонки посред зима. Разследването все още не е приключило, но не е и известно прокуратурата да е привлякла някого към наказателна отговорност. 

Ежедневно в сутрешните блокове и социалните мрежи граждани също споделят за това как децата им са заклещили крачетата си в откъртени, прогнили и счупени шахти. Почти няма квартали открай докрай да нямат поне по една шахта-капан. А при малко по-обилни валежи от дъжд отводнителните шахти преливат и метростанциите се превръщат в сцени от „Титаник“. Посочените примери са само най-ярките от изминалата година. Но реално те са много повече. 

Страшното е обаче, че сигнализацията за потенциална опасност от подобни инциденти представлява стърчащи клони, прътове, тухли, забранителни лентички или хвърчащи предупредителни бележки. Някои пък просто се превръщат в подземни кошчета за боклук. Хората се спъват, автомобилите пукат гуми, а майките с детски колички навлизат в платното за движение, за да могат да преминат. 

На този фон институциите сякаш спят. Правителствата се сменят, кметствата също, а проблемите с шахтите се трупат с годините. Защото в България е така - чакаме да стане някой инцидент, за да се сетим, че нещо не е наред. Тук магистралите не са магистрали, мантинелите не са мантинели, вайкаме се при всеки първи сняг, а отговорността се прехвърля от една на друга институция. Накрая никой не е виновен. Проблемът се решава само за конкретното фатално място. Действа се на парче, налагат се санкции, искат се оставки и така до следващия инцидент. Тотално отбиване на номера. Без никаква превенция да не се допускат отново подобни злощастни случаи. Може не всички шахти да са собственост на ЧЕЗ, ВИК и общините, но защо никой не прави регулярна проверка на състоянието им. Но проблемът не е само в София, в цялата страна шахтите са за незабавна подмяна. Сякаш не сме европейска, а току що излязла от бомбардировки държава. Всеки се оправя както може. 

Едно обикновено придвижване по улиците в родината ни се оказва истинско предизвикателство като сцена от „Squid Game“. Човек да се чуди по земята ли да гледа за шахти-капани, нагоре ли да гледа за падащи отломки от паметници на културата и ледени висулки. Излизаме навън със страх и ни остава само да се молим утре и ние да не стъпим на грешната шахта...

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама