Два пъти повече българи предпочитат COVID-19 пред ваксината

18:57, 13 яну 22 / Общество 25 1012 Шрифт:
Ирина Иванова

Двойно по-голям е броят на българите, които предпочитат преболедуването на коронавирус пред поставянето на ваксина като средство за изграждане на имунитет, става ясно от национално представително изследване сред 1 151 пълнолетни българи, проведено в средата на 2021 г. с участието на БАН, УНСС, Българската социологическа асоциация и Съюза на икономистите в България. 

То е част от Международната програма за социални изследвания, която се провежда паралелно в над 50 страни от петте континента по единна методика и световни стандарти.

България се разделя на covid клъстери

Резултатите от проучването бяха оповестени от БТА. Според тях 44,3% са „за“ естествения имунитет, а 22,4% държат на ваксинирането, докато други 27,5% са с неутрална позиция. Цели 36% от българските граждани пък влизат в групата на антиваксърите. Подкрепящите имунизацията са 33%, а неутрална е позиция изразяват 29% от анкетираните. Запитани директно кое е по-добре за изграждане на имунитет – преболедуване или ваксина, 77,5% от антиваксърите срещу 16% от проваксърите предпочитат преболедуване

Голяма част от анкетираните смятат, че за овладяването на ситуацията с COVID-19 се изисква да бъдат налагани сериозни ограничителни мерки, в това число да се забраняват публични събирания. 74% от запитаните одобряват да се забраняването на публичните събирания. 75% пък смятат, че е добре да се носи медицинска маска. А 60% подкрепят изискването хората да си останат вкъщи. Затварянето на бизнесите и работните места пък е получило 56% одобрение. 

Единствено по-високо несъгласие се изказва по отношение на мярката да се използва дигитално наблюдение, например чрез мобилен телефон, за да се проследява дали заразените спазват режима на изолация, но близо 44 процента одобряват и тази мярка.

Новият план: без затваряне на детските градини, училищата - в краен случай

Според анализите доверието в ковид ваксините е функция най-вече на доверието в лекарите.

Доверие в лекарите

През последните 12 месеца услугите на лекари са били потърсени от близо 38% от пълнолетното българско население, докато при народни лечители са ходили едва 4,7%, става ясно от изследването.

Общо 58% смятат, че държавата трябва да предоставя по-широки пакети от здравни грижи и услуги и не бива да се ограничава единствено до най-основните. Само 25% от българските граждани възприемат идеята да се плащат по-високи данъци, за да се подобри качеството на здравните ни грижи и услуги. Идеята се отхвърля от близо 46% от населението.

Самооценките за здравето и за щастието 

Потвърждава се хипотезата, че между усещането за здраве и цялостното усещане за щастие има значима връзка. През изминалата година напълно щастливи или много щастливи са се чувствали общо 23,7%. Опцията „донякъде щастливи“ е избрана от 43,5%. Впечатлява ниският дял на „напълно нещастните“ и „много нещастните“ - общо те са едва 1,7 на сто (паралелно с това други 9,1 на сто са се самооценили като „донякъде нещастни“).

Самооценките за здравето и за щастието корелират позитивно, т.е. от една страна се наблюдават ниски дялове на лицата, съобщили за сериозни здравословни проблеми, създаващи им затруднения в професионален и личен план. И паралелно с това, се установяват относително високи дялове за самооценки в позитивния край на скалата за щастие - общо 67,2 на сто от запитаните са посочили, че са щастливи, било то изцяло или до известна степен. Тези оценки са изключително благоприятен атестат за самочувствието на българина в ситуация на пандемията от COVID-19. 

Анализите разкриват, че полът като основна личностна характеристика не се отразява съществено върху усещането за щастие, възрастта обаче се оказва фактор с високо влияние върху субективното усещане за щастие. 

Данните сочат, че усещането за щастие е най-силно изразено при хората между 18 и 50 г. С нарастване на възрастта това усещане намалява и достига най-ниски стойности при над 70-годишните. Най-голям дял от щастливите съставляват временно заети, следвани като относителен дял от учащите (37,2%), работещите на непълен работен ден (30,8%), работещите на пълен работен ден (29,6%), домакините (21,1%). От друга страна, 19,4% от пенсионерите са се самооценили като „донякъде нещастни“. Любопитно е, че 46% от безработните се чувстват „донякъде щастливи“ и само 16,1% от тази категория са посочили, че се определят като „донякъде нещастни“.

Усещането за щастие най-отчетливо е проявено при самонаетите лица (39,6%), следвано от наетите (23,5%) и работодателите (15,1%).

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 19:31, 13 яну 22

Прости им, Господи, те не знаят какво вършат (към заглавието)

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама