България иска завод за батерии

11:16, 20 фев 22 / Политика 25 2805 Шрифт:
Василена Йорданова Редактор: Василена Йорданова

Бъдеще на батерии, с които да се добива електричество и завод в България, където да се произвеждат. Това е един от новите енергийни проекти, който влиза в преработения План за възстановяване. Конкретният проект все още не е публикуван, но се предвижда инсталираните батерии да са с капацитет 6000 мегаватчаса. Това обяви вицепремеирът и финансов министър Асен Василев в интервю за Нова телевизия.

„В света са изградени 20 такива завода. По-скоро сме във вълната на ключова следваща технология. България има всички преимущества да стане основен играч и е добре да ги използваме”, заяви финансовият министър.

Планът за възстановяване ще бъде одобрен през април?

Вицепремиерът Асен Василев очаква Националният план за възстановяване и устойчивост да бъде формално одобрен от Европейската комисия през април. 

Василев очаква до 15 март България да получи финално „да“ от ЕК за плана, след което през месец април той се очаква да бъде формално одобрен. „Планът вече върви към частични последни корекции. Текат дискусии и очакваме одобрение във формалната връзка. В плана е заложено 40% намаление на въглеродния отпечатък от въглища. Единственият ангажимент за затваряне на мощности, който сме поели, е да се затворят мощности, които не отговарят на тези изисквания. Моята информация е, че на екологичните стандарти не отговарят само „Брикел“ и „Бобов дол“, обясни той.

Според финансовия министър е напълно реалистично проектите, заложени в плана, да бъдат изпълнени до 2026 г. 

Предисторията

България се забави най-сериозно с внасянето на плана, който трябва да подпомогне икономиката, за да се възстанови от пандемията от Covid-19. Предвидено е страната да получи 12.6 млрд. лв. по плана, но всички договори за изпълнението на проектите трябва да се сключат до края на 2023 г., а реализацията им трябва да приключи до 2026 г., припомня Mediapool.

Преди да напусне властта, кабинетът на ГЕРБ отказа да внесе плана с обяснението, че това трябва да се направи от новото управление. Първото служебно правителство на Румен Радев също избегна внасянето, за да не поема твърди ангажименти за затваряне на въглищните централи. В крайна сметка вторият служебен кабинет се наложи да прати документа в Брюксел, което стана на 15 октомври 2021 г. Впоследствие обаче той получи сериозни критики от Брюксел заради липсата на ясни ангажименти за закриването на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. 

Заради смяната на властта Европейската комисия се съгласи на два пъти да увеличи сроковете за произнасяне по документа, така че кабинетът на Кирил Петков да внесе корекции по документа. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама