100 дни по-късно: Какво се промени?

16:00, 22 мар 22 / Политика 25 2628 Шрифт:
Василена Йорданова Автор: Василена Йорданова

Изминаха точно 100 дни, откакто правителството с премиер Кирил Петков положи клетва и е време за равносметка.

„А отборът на България“ излезе на терен в доста напрегната ситуация. Още в първия си ден на власт кабинетът се сблъска с криза – рязко поскъпване на цената на тока. В следващите дни ситуацията не се подобри, а новите министри трябваше да се справят с проблеми като COVID-19, Северна Македония, Бюджет 2022, антиправителствени протести, инфлация и за капак войната в Украйна. В такава обстановка промяната се случва бавно, а реформите – още по-бавно.

„Овчарски скок“ на цените

Енергийният регулатор поднесе неприятна изненада на новото правителство – скок на цените на тока и парното „за добре дошли“. След известен процедурен хаос и по предложение на ГЕРБ в крайна сметка цените бяха замразени с мораториум до 1 април, а ръководството на КЕВР и „Булгаргаз“ бе сменено. Кабинетът даде 1,5 млрд. лв. в помощ на бизнеса.

Поскъпването на енергоносителите очаквано се отрази на цените на всички стоки и услуги, още преди да се разрази войната в Украйна. За една година цените на хранителните стоки на едро у нас са се увеличили с 30%, показва индексът на тържищните цени, като най-видим е скокът в цената на краставиците и на олиото. Заради „олио на промоция“ се извиха опашки пред магазините, стигна се до бой и дори до смъртен случай, а държавата заплаши, че ще се разправя със спекулантите и ще забрани износа на олио.

Напрежение имаше и заради ръста в цените на горивата у нас – с близо 20% за последните 3 месеца. В началото на месеца цената на литър бензин и дизел премина психологическата граница от 3 лв. и отново се извиха опашки пред бензиностанциите за зареждане на „все още евтино гориво“.

Скокът в цените на олиото и горивата предизвика проверки от страна на КЗК, а кабинетът намекна, че ако няма резултати ще се мисли за смяна и на този регулатор. Междувременно правителството реши да попълни държавния резерв с житни култури, но засега не и с горива.

Бюджетът за 2022 г. стана факт едва през февруари и бе посрещнат с протести от учени, метеоролози, полицаи и пожарникари, които настояваха за увеличения на парите. План сметката за годината предвижда ръст на минималната заплата, минималната пенсия и майчинството – увеличението обаче вече е изядено от инфлацията.

Междувременно ЕК за четвърти път върна българския План за възстановяване и развитие за корекции. Въпреки сметките на новата власт се наложи да искаме още един месец отсрочка за редакции, докато други страни вече получават средства по него.

Тука има, тука няма зелен сертификат

Премиерът Кирил Петков обяви, че първата му задача е да въведе изискването за зелен сертификат в Министерския съвет, а от там и в останалите министерства. На практика обаче изискването бе въведено чак в началото на февруари и действа едва няколко седмици, докато окончателно бе отменено.

 Отпадането на ограниченията бе предшествано от едномесечен дебат в парламента дали депутатите трябва да влизат със зелен сертификат и пълен провал на мярката след въвеждането ѝ. От „Възраждане“ пък организираха два мащабни протеста против сертификата под прозорците на властта и за малко не нахлуха в парламента, така че това също се оказа допълнителен стимул за управляващите.

На фона на това кампанията за ваксинация тотално замря и дори финансовият стимул за пенсионерите не успя да промени статистиката. Така към днешна дата напълно ваксинирани остават около 2 млн. българи, горе-долу толкова, колкото и преди появата на кабинета „Петков“.

„Просто Киро“ и триглавата ламя – Борисов, Гешев и Цацаров

99-то правителство в историята на страната ни дойде със заявка за промяна и нулева толерантност към корупцията.

Премиерът и министрите обявиха открита война на главния прокурор и тръгнаха да нищят злоупотреби на предишната власт. А неочаквано за всички шефът на Антикорупционната комисия Сотир Цацаров хвърли оставка, за да запази достойнството си и се върна като редови прокурор под шапката на наследника си Иван Гешев.

МВР засипа прокуратурата с данни за нарушения и престъпления от страна на бившите управляващи и вече бившите шефове на държавни дружества. Проблеми бяха открити при ТОЛ системата, изграждането на Национална детска болница и много други, но всички те потъват в „небитието на прокуратурата“.

В престрелките между институциите Кирил Петков извади списък с 19 „неслучайни имена“, които според медийни публикации и разследвания стоят в основата на корупцията у нас. Сред тях макар и неофициално е и самият Иван Гешев, който трябва да извърши проверката, но и по него все още няма съществен напредък.

Кулминацията в похода на премиера срещу старата власт бе арестът на бившия министър-председател Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и бившия правителствен говорител Севделина Арнаудова. „Никой не е над закона“, обяви Петков, който се оказа свидетел срещу предшественика си. Само 24 часа по-късно обаче тримата бяха освободени, тъй като прокуратурата не откри доказателства за престъпления и обвини, че МВР не си е свършило добре работата. Макар случаят още да се разплита към момента е ясно, че до ареста на Борисов се е стигнало след показания на бившия хазартен бос Васил Божков пред европейски прокурори, от институцията също потвърдиха за разследвания срещу лица по високите етажи на властта, но засега отказват коментар.

Когато обаче разпоредиш арест на бивш премиер, най-добре е да си на 100% сигурен в успеха на начинанието. В противен случай е лесно да излезеш агресор, а арестантът - жертва. Остава въпросът защо правителството допусна това фиаско? Нима очакваше сътрудничество от Гешев вместо саботаж?

„Нова страница“ във външната ни политика

Затоплянето на отношенията ни със Северна Македония бе една от първите задачи на новата власт. Кирил Петков дори бе готов да остави историята на заден план, но бе смъмрен от президента и се „върна в правия път“. Първа стъпка на сближаване бе възстановяването на самолетната линия София-Скопие и уж съвместното честване на паметта на Гоце Делчев, което обаче не успя да събере на едно място първите мъже на двете държави. Към момента друг видим напредък няма – България все още не е склонна да свали ветото за членство в ЕС, а езикът на омразата в Северна Македония срещу българите продължава. Иначе Петков се похвали, че за две седмици е постигнал повече, отколкото други за години.

България отвори нова страница с Турция, обсъди със Сърбия създаването на единен газов пазар на Балканите, обеща газовата връзка с Гърция да заработи през есента.

У нас на визити дойдоха европейският прокурор Лаура Кьовеши (съвпадна с ареста на Борисов), американският съветник по отбрана Лойд Остин (във връзка с подсилването на източния фланг на НАТО) и чакаме Урсула фон дер Лайен (за подписването на Плана за възстановяване). А Кирил Петков обяви, че гласът на България вече се чува.

Колкото до войната в Украйна – България ще помогне на страната с хуманитарна помощ, но не и с оръжия. Макар и доста тромаво, правителството се задейства и по отношение на идващите от там бежанци и предложи Европа да създаде специален фонд за бягащите от войната.

Петков изостри тона спрямо Русия и дори „смъмри“ руския посланик у нас. От страната бяха изгонени нова порция руски дипломати, а страната обяви нов курс към енергийна независимост от Русия. 

В петолъчката на властта

На фона на всички тези кризи дори в самото управление има разногласия – за тавана на максималния осигурителен доход, за кандидата за шеф на БНБ, за българската позиция спрямо войната в Украйна, за обявяването на форсмажор по договорите, за преговорите с „Газпром“, за нова АЕЦ и още, и още. В основата на голяма част от тези разминавания очаквано стои БСП.

На всичкото отгоре през тези 100 дни се появиха и първите разделителни линии между президент и премиер. Румен Радев не веднъж показа, че не е съгласен с политиката на кабинета, както и че очаква повече резултати отколкото обещания.

Факт е и първата смяна в „А отбора“ – военният министър и бивш служебен премиер Стефан Янев бе освободен малко след избухването на войната в Украйна и заменен в последния момент от някой по думите му „по-послушен“. Петков и Янев, които работеха рамо до рамо в служебното правителство, не се разделиха с топли чувства, а с размяна на остри критики и обвинения. Като основна причина за рокадата Петков изтъкна разминаването в позицията за конфликта в Украйна.

Надеждите остават?

Премиерът не се скри от първите протести срещу себе си. За краткото си време на власт Кирил Петков бе освиркан, наречен предател и дори замерян със снежни топки. Той обаче не се скри, а отиде да разговаря с недоволните (изключение направи при протеста на ГЕРБ след ареста на Борисов).

100 дни след встъпването в длъжност подкрепата за кабинета „Петков“ и за парламента бележи осезаем спад. И нищо чудно кризите се натрупват една след друга, а правителство и парламент повече говорят, отколкото действат. 

До момента промяната се изразява предимно в кадрови смени, отколкото в реални реформи. Но да си признаем реформите по принцип се прокарват бавно и трудно, а в настоящата ситуация - почти невъзможно. Липсва усещане за преодоляване на кризите, надеждата за промяна обаче остава.

Някъде по пътя Кирил Петков изгуби усмивката си, а между веждите му се появи бръчка. Май съвсем наскоро осъзна, че дори дипломата от „Харвард“ не може да те подготви за българската действителност.

Междувременно 2/3 от опозицията вече обяви курс към сваляне на правителството и нови избори, а единият от коалиционните партньори прогнозира такива още след първия месец във властта. Дали прогнозите ще се сбъднат и кой в коалицията пръв ще напусне кораба – предстои да видим. Едно е ясно тежки дни чакат онези, които са на власт.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама