Промените в българските и македонските учебници по отношение на античността вече са уточнени, съобщи днес на брифинг съпредседателят на македонската секция на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония Драги Георгиев.
Съгласно подписания протокол между българските и македонските експерти заедно с двете министерства на външните работи ще бъдат направени по 5 промени в предмета „история” за 5. клас в България, както и същия брой промени за 6. клас в Македония. Засега промените са само по отношение на античната история и култура, „за да бъде избегната митологизацията на този исторически период”.
Решено е също да се честват съвместно празниците на Светите братя Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил, като са набелязани общи историографски тези за тях.
„Делото на св. св. Кирил и Методий се запазва и развива в тогавашните книжовни центрове Преслав и Охрид, намиращи се на територията на средновековната българска държава, където техните ученици имат условия за работа. Това дава съществени основания на съвременните държави Северна Македония и Република България да отбелязват съвместно деня на св. св. Кирил и Методий”, се казва в общия меморандум, пише „Площад Славейков“.
В общите тезиси е заложено, че първото честване на светите братя се е случило в Пловдив. За свети Климент Охридски е несъмнено, че е изпратен от българския княз Борис Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа. Издигането му като епископ е по повеля на българския цар Симеон. „Той е една от най-важните личности за културата на днешните Република България и Северна Македония”, гласи решението на комисията.
Същото е решено и за свети Наум, като е призната ролята на средновековната българска държава в неговото утвърждаване като виден средновековен просветител.
Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която според съвременната историческа наука е българско царство с център на територията на днешна Република Северна Македония. Тази българска държава обхваща значителна част от страните и населението на Балканския полуостров. „Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история на двете модерни държави Република Северна Македония и Република България”, се казва в препоръките на Съвместната историко-образователна комисия. Тя предлага на правителствата на двете държави, в духа на подписаното двустранно споразумение, честването на цар Самуил да бъде знак за споделени ценности и истинско съседство и приятелство.
Съвместната комисия освен това е прегледала и анализирала учебниците за съответните класове в двете държави, в които се изучава античността, и е констатирала определени недостатъци или възможности за подобрение. С оглед на това се препоръчва да се избягват неоснователни историографски внушения за древна история; недостатъци в историческата география при използване на карти, които не отговарят на конкретното историческо време и контекст; фактологични неточности.
Препоръки към учебниците по история за 5. клас в Република България:
- Включването в по-широк регионален контекст, особено на териториите западно от древна Тракия, ще представи по-съдържателно историческите процеси и ще създаде по-богата картина на културно-историческото наследство в региона.
- За по-голяма терминологична прецизност термини като „днешните български земи“ или „територията на съвременна България“ е по-подходящо да се използват в контекста на древната история, вместо само израза „български земи“.
- Налага се по-внимателно датиране на появата на тракийската култура в древността.
- При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите в историографията тезиси за тяхната етнокултурна характеристика (например дарданите).
- Историческите карти да се използват в съответствие с историческия контекст и поставените методически цели.
Препоръки за учебници по история за 6. клас в Република Северна Македония:
- По-широкото представяне на проблемите, свързани с древна Тракия и траките, ще допринесе за по-доброто разбиране на културно-историческото наследство в региона.
- Предположенията за приемственост между древна Македония и съвременната македонска държава съдържат исторически анахронизъм и трябва да бъдат прецизирани.
- Предположенията за институционална приемственост между мисията на апостол Павел и средновековните църковни структури, съществували на територията на днешна Република Северна Македония, са неоснователни.
- Историческите карти на древната македонска държава ще бъдат по-точни, ако отговарят на определен период от време.
- При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите тезиси в историографията за техните етнокултурни характеристики (като пеони, дардани, мигдони).
Препоръките трябва да бъдат приети от правителствата и след това да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията с помощта на съответните институции.
Напредъкът в работата на комисията бе едно от условията за започване на реални преговори на Северна Македония за членство в ЕС. Основното обаче е включването на българите в конституцията, по което засега не се наблюдава напредък най-вече заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.
За цар Самуил бе постигнато съгласие още преди две години, но според българската страна македонските представители бяха започнали да преразглеждат позицията си. Сега тя явно е потвърдена, пише Mediapool.
Комисията бе формирана съгласно договора за добросъседство от 2017 година, но не постигна очакваните резултати и години наред работата ѝ буксува.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар