Добре дошли в Ада! С тези думи започва публикацията на журналистката Татяна Кристи, основател и председател на фондация „Открито сърце“, във Facebook. Повод да напише това е втори случай, при който бременна украинска бежанка обвинява здравните власти у нас за смъртта на бебето ѝ.
Дойдох в България, за да спася детето си от войната, а реално го загубих
Преди дни разбрахме за случая на 37-годишната Олга Иванова, която е загубила бебето си 10 дни след раждането - в края на юли. Украинката твърди, че не е получила адекватни медицински грижи.
Жената разказва, че е забавена при раждането. Наложило се да обикаля няколко болници, а това е причинило усложнения. „Минимум 20 мин. ме държаха в грешната болница и попълних документи. След това ме закараха в болница „Св. Анна”, където също имаше забавяне”, обясни тя пред Нова телевизия.
Преди лекарите от „Св. Анна” да извършат операцията обаче Олга е била закарана в АГ болницата в морския град. От там съобщиха пред медията, че пациентката действително е била докарана в лечебното заведение, но след това е пожелала сама да бъде транспортирана в „Св. Анна“ при наблюдаващият я лекар. Олга обаче отрича това да е така. „За мен нямаше никакво значение в коя болница ще родя детето си. Просто исках да получа адекватна помощ”, твърди жената.
От Спешна помощ са категорични, че забавяне няма. „Категорично няма забавяне, тъй като двете болници са близко разположени в рамките на 2-3 минути е станал обратния транспорт”, заяви д-р Мая Рашева - директор на ЦСМП-Варна.
В крайна сметка детето се ражда с много ниски показатели. 10 дни след това - то почива в реанимацията. Въпреки тъгата и мъката Олга не обвинява държавата, а просто се надява да няма други случаи като нейния. „Дойдох в България, за да спася детето си от войната, а реално го загубих. Ще остана тук известно време, но след това ще се прибера в Украйна. Искрено се надявам никой да не преживява моята трагедия и апелирам към всички лекари да обръщат много повече внимание както на украинските, така и на българските родилки”, посочва Олга.
Над шест часа в чакалнята с мъртво бебе в утробата...
„Проблемът е системен, проблемът не е само с Олга. Ние работим с много случаи с украинци, на които им е отказана медицинска помощ”, твърди Татяна Кристи от фондация „Открито сърце“.
Тя споделя историята на 40-годишната Анастасия Гулий, която има почти идентична съдба, която решила да разкаже за своя горчив опит, потресена от случилото се с Олга. Месец преди бебето на Олга да умре, бебето на Анастасия се ражда мъртво пак в същата болници „Св. Анна“ във Варна, но обстоятелства на тази смърт са още по-шокиращи, обяснява Кристи във Facebook.
Анастасия пристига в България с двете си деца през март и бременна с трето в шестия месец. Мъжът ѝ се сражава на фронта. Терминът ѝ е на 28.06. Тя започва да търси лекарски грижи както и бременната Олга. Минава през същия ад. Отива в поликлиниката към болницата, която ѝ е посочена за място за грижи на украински бременни жени.
„На регистратурата се държаха ужасно грубо с мен. Махаха ми с ръка да се махам, казваха, че не разбират руски и да им говоря на български. Казаха, че не приемат украинки, ако не си платят. Отказаха да ми дадат какъвто и да е съвет какво да правя,“ споделя Анастасия. В отчаянието си тя чука на вратата на старшата сестра на поликлиниката и тя я насочва към д-р Станислав Славчев – акушер-гинеколог към болницата, който преглежда и в поликлиниката. Докторът се съгласява да я преглежда – един път в месеца. Не се говори за планирано секцио, не се споменават специални тестове за плода на родилка на 40 години, не се говори за рискове и за по-специалнен мониторинг за жени, раждащи в по-късна възраст. Плодът на Анастасия е много голям – 5 килограма! Кръвните ѝ изследвания са добри, плодът се развива прекрасно. На 6-ти юни тя отива при д-р Славчев с 2 см разкритие и леко капене на води. Моли да я приемат в болницата и да ѝ направят секцио. Казва, че при подобни симптоми е раждала и другите си деца.
Докторът ѝ казва, че е рано и че ще ражда без секцио! И ѝ казва да дойде при него след една седмица. Тя се връща на 14.06 – вече с разкритие 3.5 сантиметра с води, които продължават да капят. Чака четири часа пред кабинета му, докато влезе, докато той преглежда „редовните пациентки,“ макар докторът да я е извикал в определен час.
И отново докторът ѝ казва, че е рано да влиза в болница и я отпраща. Казва й да дойде след два дни. На 16.06 тя е при него отново – разкритието ѝ е 5.5 см, водите продължават да капят, той отново я отпраща. Тоновете на детето са нормални. Казва й да дойде на 18.06 към обяд. Тя пристига и той й казва – „Е сега вече ще раждаш!“ Слага я на ехографа и учудено я пита – „Ама откога детето ти не диша! То няма признаци на живот!“
Анастасия в шок го моли бързо да ѝ направят секцио да й извадят детето. Докторът ѝ казва, че няма закъде да бърза, след като плодът вече е мъртъв, но ако иска да отива в болницата, той не можел да дойде защото още преглеждал в кабинета си и застъпва на смяна в болницата в 20 ч. вечерта. Анастасия отива в родилното отделение и там й отказват да ѝ направят секцио, казват ѝ да чака доктора си. Тя седи с часове в чакалнята на родилното, докато д-р Славчев застъпи на смяна - в чакалнята с мъртвото бебе в утробата си...над шест часа! Не знам как една майка може да запази разсъдъка си в такава ситуация! Той препоръчва да не й правят секцио, ами да роди мъртвото си дете по естествен начин с предизвикани контракции. В 9:05 мъртвото бебе излиза от утробата на майка си. Славчев се обръща към Анастасия и й казва – „Нищо скоро ще родиш пак.“
Изписват Анастасия на третия ден – както е по здравна пътека. Тя настоява да вземе мъртвото си дете и да го погребе в Украйна. Първоначално не й разрешават, но след намеса на адвокати от украинската общност и украински правозащитници, тя взема детето си, заминава за Украйна да го погребе, за да може съпругът й да присъства. След това отново се връща в България.
От Фондация „Открито сърце“ настояват държавните органи да обърнат сериозно внимание на това как се третират украинските бежанци в българските болнични заведения. Тя ще сезира европейските институции и правозащитни организации да задействат мониторингови системи, които да гарантират адекватни грижи и да разследват случаи на дискриминация, обявява Татяна Кристи.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар