Години наред смятах, че никой и нищо не може да измести от съзнанието и сърцето ми модерния прочит на гръцката митология, сътворен от брилянтния Морис Дрюон.
Романът му „Мемоарите на Зевс“ - измачкан, разлепван и „реставриран“ от толкова препрочитане, е на почетно място в библиотеката вкъщи, а аз и насън мога да ви изрецитирам някои любими пасажи от иронично-проникновеното повествование на Дрюон.
Истината е, че гръцката митология, с всичките й вероломни Богове и с безбройните подвизи, предателства и любови на нас, простосмъртните, винаги е вълнувала колективното въображение на жадното за магия, приказност и някакъв смисъл свише човечество. Но и всеки съвременен опит за интерпретации и упражнения върху тази древна, свещена материя, е изключително труден, а балансът може да се загуби твърде лесно и заигравката с божественото да зазвучи бутафорно…
Малцина автори успяват наистина да вплетат дълбоки, общочовешки истини и проникновено познание за страстите, движещи хора и Богове, в истински безкомпромисен и увлекателен модерен разказ.
Затова и толкова хлътнах навремето по приятно саркастичния и изключително проницателен поглед на Морис Дрюон в „Мемоарите на Зевс“.
И си признавам, че след много литературни полуфабрикати, използващи „продукти“ от гръцката митология за обикновено претопляне, без никаква смислена модерна интерпретация и психологическа дисекция, не си купих „Ариадна“ (Orange Books) на Дженифър Сейнт с кой знае какви очаквания… Бяха ми необходими обаче едва няколко страници, за да установя, че в ръцете си не държа просто книга.
„Ариадна“ е чиста проба критско злато.
Истинска литературна магия, в която гръцката митология е разгледана от женска перспектива. Не от тази на някой от типичните герои с напомпани мускули по античните вази, не от троновете на царе, полубожества или идеализирани поети, не от божествената гледна точка на Олимп, а от уязвимия, но едновременно с това изобретателен и могъщ в своята крехкост женски поглед.
Честно казано, не очаквах резултатът да е толкова разтърсващ. Изведнъж попаднах в онзи уж познат от митовете и литературата мъжки свят, пренаселен с храбри герои и свръхестествени явления, в който обаче на преден план – горда и разголена – бе застанала огромната женска болка, от хилядолетия пулсираща в разказите за мъжките подвизи… И във възхваляващите истории за богове, чието величие обаче този път ясно е показано в цялата си неприкрита същност – като продукт на нашия твърде човешки страх.
Защото именно това обичат боговете на Олимп (а и не само, защото метафората се простира до безкрай): нашия страх, ужаса ни, спотаен зад пушека на жертвените олтари…
А какъв по-добър разказвач на цялата тази болка и божествена прокоба от Ариадна, принцесата на Крит, която от дете слуша тропота от копитата на своя брат Минотавър – чудовището от прословутия лабиринт, което умилостивяват с кървави жертви… И за чиято смърт ще помогне самата Ариадна, опълчвайки се на волята на боговете, на патриархалните повели на семейството и следвайки любовта си към Тезей.
Що за чудна принцеса е това? И доколко във всяка една от нас не живее по една Ариадна – любима, герой, предател и хладен мозък едновременно? И не е ли време наистина за един нов епос, отреждащ подобаващо място на полу-невидимите, служещи за украшение или трофей жени от гръцката митология?
Не мощните мускули на Тезей, а нежните ръце на Ариадна, както тези на милиарди други жени в историята, движат колелото на Съдбата, застават срещу Минотаврите на съвестта ни и успяват да съградят нови светове.
Но на каква цена и има ли пълно щастие?
Романът на Дженифър Сейнт вълнува и разтърсва до основи, а езиковите попадения в него са брилянтни.
Подарете си „Ариадна“.
Заради критската принцеса, която тайно живее във вас…
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар