Гласувалите с „Не подкрепям никого“ догониха рекорд от 2017 г. 

09:55, 03 окт 22 / Избори 2022 25 2178 Шрифт:
Ирина Иванова

87 378 души са гласували с опцията Не подкрепям никого на парламентарните избори вчера. Това показват данните на ЦИК при обработените 99.40% СИК протоколи в РИК.

При 99% обработени протоколи от ЦИК: ИТН остава извън парламента

Бройката на протестният вот е внушителна, защото почти изравнява рекорда от 2017 г. Тогава на парламентарните избори 87 850 души са гласували с Не подкрепям никого, което се равнява на два и половина процента.

Вотът с „Не подкрепям никого“ не се отразява при определяне на резултатите от парламентарния вот, за да не се вдига изкуствено 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би ощетило малките политически формации. Гласовете на отбелязалите „Не подкрепям никого“ се приемат за действителни, но на практика са нулев вот. Те обаче показват общата избирателна активност за страната и чужбина.

Този вот има по-определяща роля при президентските избори, тъй като се брои при определяне на избирателната активност, а от нея зависи дали може да бъде избран държавният глава още на първи тур.

Има значение и при референдумите, защото тогава, ако гласуваме с Не подкрепям никого вотът ни може да има отражение върху резултата от евентуален бъдещ национален референдум. Тогава неговата валидност зависи от избирателната активност на последните парламентарни избори. Ако в допитването са участвали „не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание“ и поне 50%+1 са подкрепили съответното предложение, подложено на национално допитване, то се смята за прието. При по-ниска избирателна активност на референдум в сравнение с последния парламентарен вот, резултатът от допитването не е задължителен за привеждане в действие.

Ако прагът за избирателна активност не е прескочен, но все пак в референдума са участвали поне 20% от гражданите с избирателни права, тогава НС е длъжно да обсъди предложението.

Протестният вот „Не подкрепям никого“ влезе през 2016 г., с цел да се въведе задължително гласуване и избирателят да има възможност да откаже да подкрепи когото и да е. Задължението да гласуваме обаче си остана само хипотеза и продължава да е пожелателно. 

2017 г. Конституционният съд отмени единствената предвидена санкция за хората, отказващи да участват в изборния процес, защото противоречи на основния закон. Така наказанието за нежелаещите да посочат фаворит сред кандидатите на изборите е отписване от избирателните списъци, ако системно не гласуват.

И все пак този протестен вот отприщва множество спорове и размишления до колко наистина има полза от него, защото така и не се въведе задължителното гласуване. А това, че един глас се брои за действителен, но в същото време е нулев повдига въпроса - какво всъщност се опитват да кажат гласоподавателите на политиците. Защото те са отделили от своето време, разходили са се до изборните урни, но все пак никой от политиците не е успял да ги спечели… Жалкото обаче е, че този вот не може да подобри политическата ситуация в страната ни…

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама