„Моите градини“ - графична изложба на Людмил Георгиев

Погледнато обобщено, градината може да бъде мислена като късче земя, плод на извечния човешки стремеж за подредба. Още преди хилядолетия желанието за сътворяването на порядък, различен от този, действащ в естествената природна среда, провокира хората да сътворят първите градини. Неслучайно едно от Седемте чудеса на света, макар и днес изчезнало, е построеният от асирийската царица Семирамида комплекс от висящи градини във Вавилон. Мястото, където според историческия разказ, в епохата след помитащия Всемирен потоп, е издигната Вавилонската кула. Библията ни дава информация, че човеците, разпръснати по земната твърд, дотогава говорят един език, но опитът им да съградят кула, с която да достигнат небето, разгневил Бог. Нещо повече – Той така се огорчил от дързостта им, че като своеобразно наказание създал различните езици човешки и ги разпръснал по земята. Така, в генерираното отчуждение и хаос, на човека е отсъдена извечната потребност да съгражда порядък и подстъпи в общуването си с Другия.

Именно в контекста на тази потребност може да бъде мислена и новата изложба на Людмил Георгиев – „Моите градини“. Това е третата самостоятелна изложба на изявения ни график в Галерия „Средец“ на Министерството на културата. В графичните разработки, обединяващи последните творчески търсения на Людмил Георгиев в полето на графиката, авторът, в опозиция на усещането ни за безпрецедентен безпорядък, търси своите градини. Онова късче пространство, в което може да си играе на Демиург. Но както сам художникът отбелязва: „Това не са райските градини, нито пък „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош. Това са просто моите градини“.

Колекционери и аристократи разгледаха графиките на Людмил Георгиев и скулптурите на Габриела фон Хабсбург

Най-новите графични листа на Людмил Георгиев ще бъдат показани в арт пространството на галерията от 19 октомври до 31 октомври тази година. И вгледаме ли се в творбите му, подредени в изложбата, няма как да не констатираме, че в тях авторът е събрал собственото си разбиране за ред. Територии, в които със средствата на графиката той съгражда живописните си градини – огрени от светлината, на слънцето или луната, кой може да ни каже. Градини, в които в привидния безпорядък изниква неподозирано хармонично единство, генерирано от чувствителността на художника към заобикалящата го действителност. Това са градини, които не приличат на нищо друго изпреди, но в същото време можем да „пристъпим“ в тях като в нещо свое, лично. В тях всяко отчуждение се е превърнало в омиротворяваща сила, а в привидния хаос линии и петна се свързват в непредставимо единство. Досущ като в градина на земното удоволствие, досущ като в едно лично райско селение, в което грях и удоволствие, страдание и очищение продължават да бележат собствената ни човешкост.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!