Парламентът прие корекция на въглищните ангажименти към ЕК

13:43, 12 яну 23 / Политика 25 2704 Шрифт:
Василена Йорданова Редактор: Василена Йорданова

Националният план за възстановяване и устойчивост, по който България очаква 12 млрд. лв., отива на поправителен в частта „Енергетика“.

Народното събрание с голямо мнозинство задължи правителството да преотвори за ново договаряне частта от плана за въглищните централи и инвестициите в проекти за преход към нисковъглеродна икономика. За гласуваха 175 депутати, двама бяха против, 7 се въздържаха. Решението за преотваряне на плана със сигурност ще доведе до забавяне на инвестициите и изпълнението на графиците за подаване на искания за плащане, пише „Сега“.

По информация на медията България става първата страна в ЕС, която ще иска процедура по предоговаряне на поети ангажименти в плана. Новото отваряне на плана не спира изпълнението на мерки по вече получената сума от 2,7 млрд. лв., уточниха експерти. Предоговарянето ще бъде комбинирано с включването в плановете на всички държави-членки на нови глави по инициативата RepowerEU, която цели да гарантира енергийна независимост от Русия. 

Решението за предоговаряне на плана за възстановяване бе взето с голяма подкрепа, като проектът бе внесен от името на всички групи. До внасянето на общо решение се стигна след продължило до късно вчера заседание на енергийната комисия в НС, като групите с внесени самостоятелни проекторешения се съгласиха да си ги оттеглят. Предложения за предоговаряне на плана внесоха първо от „Възраждане“, а после и от ГЕРБ-СДС, а от ПП настояха да се предприемат общи действия с Румъния и Гърция. Въпреки консенсуса на комисия, в зала депутатите успяха да се изпокарат, като за това допринесе и свикания протестен митинг на миньорите. 

Какво се променя в плана за възстановяване? 

Според окончателните редакции решението предвижда от плана за възъстановяване да отпаде поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. Вместо това се изисква правителството да гарантира работа на въглищните централи без ограничения до 2038 г. Предвидено е да отпаднат и всички реформи и инвестиции в плана, свързани с тази цел.

Депутатите аргументираха решението с факта, че са настъпили сериозни промени на енергийния пазар след началото на войната в Украйна, а България е единствената, която изпълнява ангажименти конкретно за намаляване на емисиите от производство на електроенергия. „Редно е за България да важат общите цели, а не цел, насочена само към един подсектор - електроенергия, и то само към част от централите в него“, коментира на заседанието енергийният министър Росен Христов. Депутатите бяха категорични, че ако се вземат общите целеви нива, залегнали в европейските документи за намаляване на емисиите, проблем няма да има.

На поправителен освен заложените цели отиват и трите нови инвестиции в сектор „Енергетика“, предложени при последните редакции на плана при кабинета Петков. Според предложеното решение спорният проект за изграждане на огромен батериен парк за съхранение на енергия ще бъде променен. Проектът е за 1,5 млрд. лв., като се предвиждаше с тези пари да се инсталират батерии за съхранение на електроенергия с мощност т 6000 MWh. Батериите следваше да бъдат закупени от ново държавно дружество, като компоненти или цели батерии да се произвеждат у нас от евентуален бъдещ частен инвеститор. Предвижда се проектът да бъде преформатиран в грантова схема за физически и юридически лица с максимална подкрепа 50% и 50% частно съфинансиране.

Вероятно частично ще бъде преразгледан и вторият голям проект, лансиран при кабинета Петков – за изграждане на минимум 1,4GW ВЕИ и батерии. По този проект бе предвидено провеждането на 5 търга за нови ВЕИ мощности със задължителен компонент съхранение. Публичното финансиране по него е 668 млн. лв., с голям дял частно съфинансиране. Депутите решиха, че е добре да бъдат насочени допълнителни ресурси към развитие на мрежата. Третият проект, който ще се ревизира, е този за проучване и пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електроенергия от геотермални източници – 343 млн. лв. публично финансиране, като половината от парите ще се насочат към саниране на жилищни сгради, а останалите ще се преформатират в грантова схема за физически и юридически лица с 50% интензитет. 

Промяна ще има и в предвидените реформи в БЕХ. От плана трябва да отпадне предвиденото изваждане на „Булгартрансгаз“ и „ЕСО“ от структурата на БЕХ. Според Драгомир Стойнев от БСП това решение е важно, защото изваждането на двете дружества застрашава холдинга и може да направи предсрочно изискуем взет облигационен заем. 

Още миналата седмица стана ясно, че има консенсус за ново отваряне на плана за възстановяване. Досега служебният кабинет бе на мнение, че това не следва да се прави преди да излязат правилата за новата инициатива на ЕК RepowerEU, по която държавите-членки ще могат да включат нови глави в плановете за възстановяване с мерки, свързани с енергийната независимост от Русия. Постигането на политическо споразумение за начина, по който ще става това през декември е един от аргументите, изтъкнат в мотивите към проекторешението на НС. Европейският регламент като цяло позволява на държавите членки да искат промени в плановете, ако могат да аргументират добре защо заложените реформи са неизпълними.

Кой е най-виновен? 

Дебатът по проекторешението започна с много добър тон и поздравления между представителите на партиите, че са успели да постигнат съгласие и да изготвят общ текст. С напредването на времето и протеста под прозорците на Народното събрание обаче представители на всички групи се изкушиха или да изтъкват собствения си принос, или да критикуват и търсят вини. От „Възраждане“ държаха много да изтъкват, че първи са внесли подобен проект на решение. От ГЕРБ пък решиха да припомнят кой носи отговорност за поемането на ангажиментите, които сега трябва да се предоговарят. От „Продължаваме промяната“ още вчера пуснаха видео, с което прехвърлят вината на ГЕРБ. От ПП твърдят, че са заварили по-лош вариант на плана за възстановяване - с предвидено затваряне на мощности и изграждане на парогазова централа и договореното от тях намаляване на емисии, което сега ще се отменя, е било по-доброто решение. БСП припомни как през 2020 г. е допринесла за решение на парламента да се гарантира неограничената работа на централите.  В подмятането на такива реплики минаха повече от два часа парламентарно време и БСП поиска почивка. Оказа се, че депутатите използват почивката, за да говорят със събраните пред Народното събрание протестиращи миньори. Пред протестиращите говориха Делян Добрев, Искра Михайлова, Драгомир Стойнев, Рамадан Аталай и други депутати. Стигна се до освиркване на изказването на Кирил Петков. 

Каква е процедурата на предоговряне в ЕК 

„Всяка държава членка на ЕС има право да поиска промяна на част от своя национален план за възстановяване и устойчивост, но само при извънредни обстоятелства. Според член 21 от регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост държавата трябва да докаже аргументирано, че не може да изпълни част от заложените цели в плана си поради обективни причини. При изменение или актуализация на един план, Комисията прави оценка на предложените нови мерки в съответствие с всички критерии и изисквания на член 19 от Регламента и, ако оценката е положителна, предлага изменено решение за изпълнение на Съвета в рамките на два месеца от официалното подаване на искането. След това Съветът ще трябва да одобри това предложение, по правило, в рамките на четири седмици след приемането на предложението на Комисията. 

„Не бихме могли да спекулираме относно евентуални промени в графика на плащанията, тъй като няма официално подадено искане от страна на българските власти. Всяка държава може да реши кога да представи своите искания за плащане, като това може да става само два пъти годишно. Комисията насърчава държавите-членки да подават искания за плащане само след като са постигнати съответните етапи и цели. Всички основни етапи и цели трябва да бъдат постигнати до август 2026 г. Всички плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат извършени до декември 2026 г.“, коментираха пред „Сега“ източници от ЕК. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 18:56, 13 яну 23

По- недалновидно и популистко решение НС не е вземало. Дават ти много пари да реализираш технически прогрес, да оздравиш въздуха си, земята си, да развиваш екологично чист бизнес. Още преди 45 години когато следвах в техническия университет, моите пр
преподаватели бяха визионери, и казваха, че науката се развива толкова бързо, че след пет години, ние трябва пак да учим цял живот, и да следим новите технологии, както и да сменяме професии.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама