С камбанен звън от всички храмове на Неврокопска епархия в 12 часа днес бе почетена паметта на полковник Дрангов-офицер и вонен педагог, воювал по фронтовете за свободата и независимостта на България в Илинденско-Преображенското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, предаде БГНЕС.
Днес на паметника „Дрангова чешма” в петричкото село Дрангово, сторена по заповед на героя от славната българска армия, бяха положени венци и цветя по повод 100-годишнината от гибелта на полковник Борис Дрангов, отдал на днешния ден преди един век живота си за свободата и независимостта на Отечеството ни.
Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна молитва в памет на загиналия полковник, войници и офицери във войните.
Пред военен паметник „Дрангова чешма” тържествата за забравения герой започнаха с патриотични стихове, слово произнесоха кметът на община Петрич Димитър Бръчков и вицепрезидентът Илияна Йотова.
„И сега имаме нужда от силни личности, от водачи като полковник Дрангов, които корят себе си за неудачите, а не да я хвърлят вината другиму, слабият човек, слабият политик трудно понасят истината. А той е казвал истината и не се е боял да говори за армията, за съдбата на войниците, за грешните решения и стратегиите”, каза вицепрезидентът Йотова.
Точно в 12 ч. камбанен звън от всички църковните храмове на Неврокопска епархия бе засвидетелствана почитта към живота и делото на полковник Борис Стоянов Дрангов.
Представителна военна част поднесе венци и цветя пред паметника от името на вицепрезидентът Илияна Йотова, от името на вицепремиерът Валери Симеонов, от името на началника на отбраната генерал-майор Андрей Боцев, също гост на тържествата, от общините в областта, от депутати, политически партии, обществени организации, граждани и патриотични организации.
След това на паметника на полковник Дрангов, намиращ се в съседство с чешмата, отново цветя положиха Йотова и генерал Боцев, кметът на общината и др.
Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март по нов стил) 1872 г. в Скопие в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо уилище в родния си град с отличен успех. През 1891 г. е приет във Военното училище в София и със заповед от 11 юли е зачислен към I-ва юнкерска рота.
По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица-Кратовско.
През 1904 г. като поручик във Втори конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър. Завършва академията през 1907 г. с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – VI-ти пехотен полк, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София.
В годините 1910 – 1912 година майор Дрангов заедно с подполковник Александър Протогеров, майор Петър Дървинов и подполковник Климент Кръстев застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.
През Балканската война/1912-1913 г./ е началник на щаба на 1-ва бригада от Първа пехотна дивизия. Печели славни победи – при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ексиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда атаката на една от дружините. За проявения героизъм е награден с орден за храброст.
През Междусъюзническата война се сражава със сърбите при връх Бубляк.
Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев Дрангов е даден на съд. На два пъти е оправдан, но въпреки това Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията. На 19 февруари 1915 г. е произведен в чин подполковник. На 2 септември същата година се сформира XI-а Пехотна дивизия-наследник на Македоно-одринското оплъчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, а подполковник Дрангов е назначен за началник на V-и македонски полк.
През Първата световна война/1915-1918 г./, като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец.
През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село Дрангово) през този период се изгражда паметник-чешма на загиналите войници и офицери от 5-ти пехотен македонски полк, върху която е изписан следният надпис:
Големите жертви, които дава офицерския състав на армията, налага през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава.
Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на I-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа
През март 1917 г. поема командването на IX-ти пехотен пловдивски полк, отбранява участъка от кота 1050 на Южния фронт при завоя на река Черна.
Тук, на 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел, подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе "Колко много исках още да служа на България".
Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.
Тържествата по повод вековната кончина на Дрангов продължават с научна конференция в читалище „Братя Миладинови - 1914” на тема: „Полковник Борис Дрангов – един век по пътя на величието”. В хода на форума ще бъде премиерата на книгата „Борис Дрангов и скопската школа” с автор Красимир Узунов.
Предвидено е и представянето на идеен проект за изграждането на паметник на полк. Дрангов във Военна академия „Георги С. Раковски”. Час по-късно ще бъде открита фотодокументална изложба със снимки от албума на сем. Дрангови.
В 20 ч. започва празничен концерт на градския площад в Петрич, а час –по-късно запова тържествената вечерна проверка. Строят ще приеме председателят на Народното събрание Димитър Главчев.
Официални гости ще бъдат също вицепремиерът Валери Симеонов, главният прокурор Сотир Цацаров, председатели на парламентарни групи в 44-то Народно събрание, народни представители от всички политически сили , областният управител Бисер Михайлов.
В Петрич специално за повода ще присъстват внуците на полк. Дрангов – Борис Дрангов и Райна Дрангова.
Добави коментар