Плантация за шамфъстък правят край стария Преслав

Предприемчиви млади хора от Велики Преслав се опитват да направят плантация от екзотичния за България вид фисташка. Това е познатият шамфъстък.

Той е полупустинно дърво, но младите хора са решили, че могат да приспособят този вид да вирее в климата на предбалкана.

Технологично дървото се аклиматизира за 5 години, а местните насаждения са вече тригодишни. Затова предприемачите вече имат куража да се похвалят с досегашния си напредък и вярват, че шамфъстъкът има голямо бъдеще у нас.

В България няма засега фисташка, засадена на друго място в страната, са проучили преславските жители. Затова се смятат за първопроходци в създаването на трайни насаждения от шамфъстък у нас.

Малките растения се отглеждат чрез контейнерно производство, иновативно в земеделския бранш.

Това производство се прави на площ от около един декар.

За идеята и за растителния вид разказва Петър Петров от Велики Преслав.

„Нашите опити с аклиматизация на фисташката започнаха през 2014 г. и сега можем да кажем, че вече имаме първата плантация с контейнерни фиданки собствено производство“, обясни предприемачът.

Той се спря на интересните особености на този растителен вид. „Опрашването на фисташката става главно от вятъра, като на 10 дръвчета две трябва да са мъжки и да бъдат засадени от подветрената страна.

Само женските дървета произвеждат ядки и има пълна реколта през година“, обяснява Петър Петров.

За това дърво каза още, че го наричат „комбинат” защото се оползотворяват изцяло дървесината, плодовете и листната маса. Освен това черупките на ядките са много ефективно средство за отопление.

На всеки две години дървото дава средно по 50 килограма ядки, които са около 50 000 на брой.

Пълното плододаване започвало около 20-та година, а растението живеело до 300 години. Тази дълговечност осигурява приемственост между поколенията и финансова сигурност на стопаните, обясняват преславските предприемачи.