В работата на Учредителното събрание, призвано да положи основите на свободна България, вземат участие десет народни представители от Елена, като всички подписват приетата Търновска конституция – една от най-напредничавите за своето време, ярка демонстрация на политическата зрялост на българския народ, на способността му да ръководи сам съдбините си.
За депутатите от Елена е важно да се отбележи не само активното им участие в разискванията, но и добрата им подготовка. Последното се отнася и за една значителна част от 229-те народни представители в Учредителното събрание, 88 от които са народни избраници. В тази връзка в своята „История на XIX век“ известните френски историци Ернест Лавис и Алфред Рамбо отбелязват „….имаше не малко доволно образовани хора. За това може да се съди по Учредителното събрание в Търново…, където в действителност две трети от депутатите говореха френски, а половината френски и немски“.
От десетте депутати от Елена не всички са избрани от своя град. По силата на служебното положение народни представители стават шестима еленчани. Иларион епископ Ловчански е един от най-дейните участници в църковно-националната борба. Той е първият избран за български екзарх, но под натиска на Високата порта подава оставка броени дни след избора. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация. След оставката става Кюстендилски митрополит. Никола Михайловски, брат на Иларион Макариополски и баща на писателя Стоян Михайловски, влиза в Учредителното събрание като председател на Търновския губернски съд. Той е сред най-образованите българи по това време с докторат по философия от Московския университет. Основател е на Търновската правописна школа, книжовник и преводач. Никола Михайловски е квестор в Учредителното събрание, през 1882 г. става подпредседател на Държавния съвет. Никифор Попконстантинов e депутат като председател на Еленския окръжен съвет, владее 4 езика, възрожденски учител и книжовник. По примера на Даскалоливницата в Елена, където учителства, основава класно училище в Пазарджик, основател е и на читалище „Напредък“ в родния си град. Като председател на Провадийския окръжен съд в Учредителното събрание влиза Иван Попхристов Кършовски – изключително ерудирана личност и полиглот, който владее седем езика, учител, адвокат, преводач, журналист. Близък съратник на Левски, съосновател на БРЦК, участник и в двете легии, писар на четата на Панайот Хитов. След Освобождението е сред учредителите на Българското книжовно дружество, днешната БАН. По силата на служебното положение народни представители са Петко Бакалов – председател на Еленския окръжен съд и Никола Икономов – председател на Еленския градски съвет.
Преди 140 години в административно отношение Княжество България се дели на пет губернии с 33 окръга. Избраните депутати от Еленски окръг са двама. Илия Бобчев, брат на проф. Стефан Бобчев, участва в църковните борби, а по време на Освободителната война е член на административно-съдебната власт в Елена. Владее руски, френски, турски и гръцки, както и повечето възпитаници на Еленската даскалоливница по това време. Юрдан Бакалов произхожда от чорбаджийско семейство и до Освобождението заема високи постове в турската администрация.
Възпитаникът на Робърт колеж еленчанинът Петко Горбанов е депутат по избор от Търновски окръг. Той е и секретар на Учредителното събрание, а по-късно става главен секретар на Министерството на правосъдието и заместник-кмет на София. Горбанов е разузнавач и кореспондент по време на Освободителната война, включен е в делегацията за подписването на Сан Стефанския мирен договор. Д-р Димитър Моллов е член на Учредителното събрание, назначен от Временното руско управление. Завършва медицина в Московския университет, доктор на медицинските науки от 1876 г. Участник в Сръбско-турската война, а по време на Освободителната война е лекар в българското опълчение. Той, Никола Михайловски и Петко Горбанов са сред най-активните депутати еленчани в хода на разискванията. Д-р Моллов прави предложение със забележителен демократически характер, касаещо свободата на сдруженията, включително и политическите.
Присъствието на възрожденския град Елена в Учредителното събрание в известна степен е свързано и с видните възпитаници на Даскалоливницата Петко Р.Славейков, Иван Касабов и Драган Цанков, също народни представители.
Добави коментар