Гъсеница, отглеждана обичайно за рибарска стръв, яде с удоволствие известната с устойчивостта си пластмаса, съобщиха учени.
„Откритието може да се окаже много важно средство за справяне с полиетиленовите пластмасови отпадъци, трупани в депа на сушата и в световния океан”, каза преподавателят от университета в Кеймбридж Паоло Бомбели – съавтор на изследване, публикувано от сп. Current Biology.
Полетиленът е 40 на сто от произвежданите в Европа пластмасови изделия, основно под формата на торбички за пазаруване и опаковки.
Тъй като имат много дълъг период на разграждане в природата, тези отпадъци представляват сериозна опасност за околната среда, особено за живота в морето, когато не са рециклирани.
В ЕС 38% от пластмасовите отпадъци са трупат в депа.
Обещаващото откритие залага на гъсеничната ларва на Galleria mellonella или малък восъчен молец. Видът широко се отглежда във формата, предшестваща гъсеничната, за стръв и храна за аквариуми.
Молецът е истинска напаст и за пчеларството, защото снася яйцата си в ценните пчелни пити в кошерите.
Откритието е направено случайно в дома на ръководителката на изследователския екип Федерика Берточини – биолог в Института по биомедицина и биотехнология в испанския град Кантабрия.
Берточини е пчеларка любителка. Когато отишла да почисти кошерите през пролетта, те били пълни с малки восъчни молци. Берточини ги сложила в пластмасов плик. След известно време видяла, че пликът бил надупчен и гъсениците пълзели навсякъде из къщата.
Стреснати от ненаситния апетит на молците, Берточини и екипът й решават да извършат опит, за да установят какво количество пластмаса и с каква скорост изяждат молците.
Учените сложили стотици от малките жълтеникави молци върху пластмасова торбичка от супермаркет. След 40 минути дупките започнали да се появяват. 12 часа по-късно хищните гъсеници били изяли 92 милиграма от пластмасата, много по-бързо от гъби и бактерии.
В следващия експеримент биолозите установили, че ларвите напълно усвояват пластмасата като разграждат химическите й компоненти.
Покриването на пластмасова торбичка със слой от мъртви гъсеници дало сходни резултати, което сочи, че работата се върши от ензим или друго съединение.
Според Берточини, гъсениците произвеждат нещо, което разрушава химическата връзка, вероятно със слюнчените си жлези или симбиотична бактерия в стомаха.
Изглежда отговорът е в начина на хранене и средата, в която гъсениците живеят. Израствайки в пчелни колонии, ларвите се хранят с восък от питите – смилателен процес, който може да е сходен с този на разграждането на полиетилен.
„Восъкът е полимер, нещо като „естествена пластмаса” и има химическа структура, която не е далеч от тази на полиетилена”, посочва Берточини.
Засега не е ясно дали за разграждането на полиетилена се грижи един ензим или става дума да комбинация от молекули.
Произвеждано индустриално, веществото разграждащо пластмасата, теоретично може да е безвредна за околната среда течност, която може да се използва в заводите за преработка на боклук.
Добави коментар