Уви, непризнаването е с днешна дата и не се отнася до личността на поета приживе.
Известна е трагичната му съдба. Въпросът днес е в упоритата устойчивост на комунистическата митология. Ярка демонстрация на последното твърдение е Висшето военноморско училище във Варна, което носи името на поета.
Едва ли клещите на глупостта, а по-скоро клещите на страха от реакцията на носталгично настроената част от нашето общество, са стиснали главите на ръководството, което не се наема да смени името на училище произвеждащо натовски офицери. Трябва да се припомни, че основание за името е фактът, че поетът е възпитаник на училището, по онова време "Морско машинно училище".
Произведен за герой от съпротивата срещу "фашизма" след 1944г., училището приема името "Никола Йонков Вапцаров" през 1949г. Без съмнение, признат поет, изучаван в българските училища, Никола Вапцаров е и функционер на нелегалната по негово време БРП(к). Финансиран от чужда тоталитарна държава - СССР, свързан с Цвятко Радойнов, който е начело на група съветски диверсанти, поетът е заловен въоръжен и при обиска е открито и голямо количество тротил. Вън от съмнение е, че и днес би бил определен като опасен терорист. Осъден и разстрелян по тогавашния ЗЗД.
Опитът след преврата през 1944г., да бъде поставен заедно с Христо Ботев, бе успешен и днес и двамата са познати на по-старите поколения с етикет на поети-революциенери. Е, Ботев загива мечтаейки за свободна България, а Вапцаров за обратното. Поетът чете Маркс, Ленин, и няма начин да не се е запознал с Манифеста на комунистическата партия. Там, сред десетината точки е и "отнемане собствеността на всички бегълци и бунтовници" - т.е. превръщането на държавата в затвор за гражданите. Едва ли има извинение за хора, прегърнали подобна точна програма за държавно управление.
Интересен момент от излъченото интервю (преди повече от две десетилетия) на друг прочут терорист и шеф на ВМРО по БНТ, Ванче Михайлов, бе следния любопитен епизод. Преспивайки в къщата на бащата на Никола Вапцаров - македонският воевода Йонко, сутринта Ванче го вика при себе си. Ванче е спал в стаята на поета и пита Йонко: "Да си чувал някога да съм крал?". Йонко отрича, разбира се, а Ванче му казва, че е намерил книги на Маркс, Ленин и ги е хвърлил в кладенеца. Прави забележка, че не трябва на младия Никола да се разрешават подобни четива. Едва ли бащата е предполагал, че книгите ще доведат сина му до присъда и разстрел. В къщата му отсядат не само Ванче, но и цар Борис III Обединител, който отхвърля молбата за помилване на поета.
Днес името на Вапцаров не само разделя мнението на българите по отношение дейността му като комунист, но и довежда до абсурдни ситуации. Пример е решението на академичното ръководство на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров" да удостои с титлата "доктор хонорис кауза" Симеон II. Абсурдът не е във факта, че подобна титла се връчва на царя, който според ръководството е заел категорична позиция в подкрепа на Морско училище и има важна роля за запазването на самостоятелността на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, както и в създаването на условия за днешното му развитие, а в това, че академията носи повече от четвърт век след промените и продължава да носи името на комунистически функционер, макар и безспорен поет. Впрочем академията е отворила дарителска сметка за изграждането на храм в двора, който ще носи името на "Свети Николай". Вероятно в помощ на тези, които губят ориентация.
Добави коментар