“Русия има нещо по-добро от върховния си изтребител”, “Западът иска само едно - Русия да я няма”, “Окончателното скарване с Русия ще стане присъда за Европа”… Това са само част от стотиците заглавия на материали с русофилска или анти-русофобска риторика, които заливат онлайн пространството в последните месеци.
Проводници на подобна тематика са полу-анонимни, слабоизвестни сайтове, които активно използват социалните мрежи, за да споделят съдържанието си. Основната цел - заиграване с традиционно доброто отношение на българите към руския народ и култура. И още - налагане на тезата, че Путин/Русия е важна сила, с която трябва да се съобразяват всички.
Пропаганда с проруска тематика обаче не се реализира само у нас. На практика в цяла Европа информационни източници “инфилтрират” подобни теми и материали. Киберспециалистите смятат, че това са новите измерения на хибридната война.
По дефиниция хибридната война не се обявява официално и не се води (поне не се признава) от регламентирани субекти, а специалните служби използват неконвенционални средства - инфилтрация в информационната среда на други държави, подклаждане на паника и други. Подобен тип война не се „печели“, или поне не в традиционния смисъл на думата, но могат да се измерят резултати от “бойните действия” в нея.
Частичното прилагане на подобни т.нар. хибридни тактики не е ново явление. Масовото им прилагане нараства след края на Студената война, когато в повечето случаи воденето на агресивна традиционна конвенционална война води до нежелани последствия за нападащата държава.
Информационните атаки получават плътност и достигат до повече хора благодарение на социалните мрежи. Без тях, сайтове като pan.bg, bultimes.com, pogled.info и berbim.info едва ли щяха да получат какъвто и да е трафик. Сайтовете, които са активна част от хибридната война, са по същество непопулярни медии, без изграден бранд и силни журналистически материали.
Количеството материали по основните за тях теми обаче могат да впечатлят дори традиционни медии с големи редакции.
Преди повече от година гражданската инициатива “Чист интернет” извади наяве редица случаи на проруска пропаганда, която умело се преплиташе с предизборните интереси на партии от лявото политическо пространство. Данните на анонимните IT-специалисти станаха повод “Капитал” да направи разследване и да стигне до една от основните фигури във фабриката за тролове - важна част от хибридната война.
От материала за Стефан Пройнов във вестника става явно, че организацията му е малка и по същество - партизанска. Въпреки това бълва хиляди постове, споделящи новини и материали по конкретни теми.
“От публикациите му 15 хил. са с чисто политическо съдържание – възхваляващи Владимир Путин, БСП, Корнелия Нинова, Таско Ерменков и Атанас Зафиров. Обяснява, че не познава лично нито един от тримата, но е свободен да им симпатизира. Твърди, че през годините е "входирал" текстове на десетки политици и партии. Защото му било кеф, политиката им му допадала и имал гражданска позиция”, пише “Капитал”. Ако хипотетично приемем, че петте изброени теми са с равно покритие след онлайн дейността на Пройнов, то само за Путин публикациите му трябва да са около 3 000. Грубата сметка сочи, че само по тази тема профилите му в социалната мрежа пускат поне по един пост на всеки час в активната част от деня. А оттам - логично стигаме до извода, че човек, който просто е “свободен да им симпатизира” няма как да го прави толкова упорито и постоянно, ако не се изхранва с това.
В същия материал “Капитал” разкрива и за свързания с Пройнов Адриан Димитров: “Седмица след събитията от "Чист интернет" пуснаха още една графика, която показва, че споделяните публикации от профила на Адриан Димитров в отделни дни достигат внушително число от 1 577. Това е статия и малко всяка минута от денонощието, 24 часа. Умножено по стотиците фейсбук групи, в които той участва, и броя на техните членове, показва достигането на аудитория, вероятно измерима не просто с обикновен информационен сайт, а на национален телевизионен канал.”
Ако приемем, че троловете просто споделят съдържание, а не генерират такова (или го правят в по-малък мащаб), то неминуемо цялата тази машина трябва да се подхранва. С други думи - трябва да има редица медии (“кухи” или не), които регулярно да създават съдържание. Особено в един сегмент, както е с проруската пропаганда.
Твърди се, че над 200 са сайтовете у нас, които методично застъпват гледна точка, сходна с интересите на Русия. В хода на предизборни кампании, в началото на 2018-а и около честванията на годишнината от Руско-турската освободителна война проруските информационни източници у нас засилват дейността си, твърдят онлайн анализатори. Този процес рязко е спаднал през април, след скандалите около “Кеймбридж Аналитика” и спешните мерки, които Facebook предприе за справяне с фалшивите новини и използването на лични данни.
Средата в социалните мрежи и онлайн пространството като цяло все още не е регулирана и няма изградени критерии за реакция в подобни кризи на доверието и сигурността. От своя страна потребителското поведение пренареди пластовете в медиите така, че големите, авторитетни и традиционни играчи трябва да се борят с множество нови малки сайтове. Затова не можем да кажем, че хибридната война е свършила. Руските интереси са само част от идентифицираните причини за това, което се случва в онлайна. А времето ще покаже и доколко троловете са изиграли своята роля в събития като избирането на Тръмп за президент, протестите в Барселона или защо не - популяризирането на Румен Радев преди издигането му за кандидат за президент.
Сигурно е едно - мобилизирани са редица ресурси, които няма просто така да спрат. Нещо повече - ще се търсят различни модерни начини да се промотира Вазовото “Кат`Русия няма втора…” Или друга тема, важна за онези, които умеят да се възползват от новите реалности.
Добави коментар