Статуята на свободата е безспорният символ на Ню Йорк. Тя се издига в пристанището на Ню Йорк, на остров Либерти и е подарък от Франция в знак на приятелството между двете нации.
Статуята представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. Под краката й са счупените вериги на робството. Короната на главата й има седем лъча, символизиращи седемте морета и континенти. 25-те прозорчета в нея напомнят за съкровищата на света.
През 1865 година, френският юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле предлага Франция да изработи монумент за Америка в знак на приятелството между двете нации.
Тази идея вдъхновява един млад скулптор - Фредерик Огюст Бартолди, който проектира Статуята. Густав Айфел проектира вътрешната носеща конструкция.
350 отделни части на огромната скулптура са натоварени в 214 сандъка, които при много лошо време успяват да преплуват Атлантическия океан - на борда на товарния кораб "Isere". Първоначално нюйоркчани нямали никаква представа какво да правят с този подарък.
Повече от година сандъците с отделните части на статуята лежали в нюйоркското пристанище, защото статуята, подарък от Франция по случай 100-годишнината от американската независимост, се нуждаела от фундамент. А за издигането му били необходими пари.
През 1878 година в Париж се провежда световно изложение. Там е показана и главата на статуята с цел събиране на средства. Известният унгарски емигрант и издател Йосиф Пулицър превръща своя вестник в силно средство за събиране на пари за построяване на статуята. Като приканва нюйоркчани да се включат, той използва блестящата фраза: "Нека не чакаме милионерите!" Името на всеки дарител той публикува във вестника.
Призивът на издателя Джоузеф Пулицър е последван от милиони американци. Те събират общо 102 хиляди долара.
За сглобяването и били необходими цели четири месеца.Статуята е официално открита на 28 октомври 1886 година от тогавашния американски президент Гроувър Кливланд, пише Дарик.
Добави коментар