По какво си приличат родителите на успелите деца?

Всеки добър родител иска детето му да няма неприятности, да се учи добре и да постигне успехи в професионален и личен план, когато порасне. Макар и да няма точна рецепта, психологически изследвания по света са търсили и са се опитали да открият фактори, които предразполагат към успех. Повечето от тях зависят от родителите.

Ето какво са установили някои изследвания през годините за тези родители.

1. Те учат децата си на социални умения. Учени от университета на Пенсилвания и университета "Дюк" проследили повече от 700 деца от детската градина до 25-годишна възраст и установиха значителна връзка между социалните им умения като малки и успеха им след две десетилетия.

Резултатите им показали, че тези, които могат по своя инициатива да действат заедно с останалите, които помагат на другите, проявяват разбиране и сами решават проблемите си, е много по-вероятно да завършат колеж и да си намерят работа преди да навършат 25 години, в сравнение с децата с ограничени социални умения.

2. Имат високи очаквания. С данни от национално изследване, обхванало 6600 деца, родени през 2001 г., екип от университета на Калифорния в Лос Анджелис установил, че очакванията, които имат родителите за децата си, имат огромен ефект върху постигнатото от тях.

3. Учат децата си отрано на математика. През 2007 г. метаанализ на 35 000 деца в предучилищна възраст от САЩ, Канада и Англия показа, че развиването на математически умения от ранна възраст може да е огромно предимство. Способността да смятат предполага не само добри постижения в математиката.

4. Имат здрава връзка с децата си. Изследване на 243 души, родени в бедни семейства, установи, че тези, на които са обръщали повече внимание през първите три години, са имали по-добър успех в училище и по-добри връзки и постижения през 30-те си години. Под повече внимание учените разбират бързо и адекватно реагиране на сигналите на детето и гарантиране на сигурна база, от която то да изследва света.

5. Ценят повече усилията, отколкото избягването на провала. Станфордски психолози установиха, че начинът, по който децата и възрастните мислят за успеха, може да предопредели техните постижения. Ако смятат, че всичко се определя от заложбите и условията, те постигат по-малко, отколкото ако приемат предизвикателствата и гледат на неуспеха не като доказателство за лоши заложби, а като тласък за растеж и развитие на способностите.