От началото на годината ТОПНОВИНИ разказва в поредица материали за проекта "ИНТЕГРИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩНОСТИТЕ".
Част от проекта са поредица от семинари, в които се провеждат редица обучения за формиране на лидерски качества и успешна комуникация за налагане на еко политики.
Вчера започнахме да представяме част от изводите от семинарната част на проекта, свързани с провалът в комуникацията, характерен за представителите на политически сили.
Повече информация за проекта можете да откриете на официалната му фейсбуук страница.
На този етап въз основа на наблюдения и изследвания можем да формулираме следната работна хипотеза: Заявеният от политиците проблем – затормозена комуникация с електората – прикрива по-дълбоко затруднение, което остава неразпознато, но представлява базисният проблем на политическата комуникация и на политическото участие изобщо: генерирането на споделен социален смисъл. Смисълът винаги се поражда в човешките групи в процес на активен обмен, и неговото извличане и артикулиране е функция на груповото лидерство. Лидерството често се изплъзва на политическите актьори, тъй като те се оказват неспособни да влязат в досег с нивата на групово участие, на които се поражда първичният смисъл (несъзнаваните преживявания и страсти на групата) и да ги използват като ресурс на политическа енергия. Нещо повече, ирационалната природа на груповия живот изглежда плаши политиците и тъй като не знаят как да я култивират и управляват в обществена полза, те избират (отново несъзнавано) да я отрекат и често се държат така, сякаш хората са мотивирани и движени единствено от рационален избор. В условията на България подобно поведение се оказва не просто неадекватно, но и саморазрушително по отношение ролята на политика, а при определени обстоятелства и по отношение на системата на политическо представителство.
Съгласно тази работна хипотеза основната комуникационна задача на политическото лидерство е да остава във връзка с несъзнаваните, ирационални пластове на груповия живот; да извлича от тях прото-съдържанието на политическото участие; да го осмисля, преработва и артикулира на езика на ценности, цели, политически програми и послания и да го комуникира обратно към неговите носители във вид на структурирани предложения за политическо действие. Неумението за справяне с тази основна работна задача води до нейната подмяна с политическа дидактика и привнасяне на външни спрямо първичната група политически езици, послания и идеологеми. Групата на свой ред не успява да разпознае себе си в тези послания, отказва да се идентифицира с техните носители и да даде живот на полтическите им проекти като инвестира в тях енергия и страст. Изворът на политическото участие се оказва затлачен.
Накратко тази хиптотеза поддържа, че смисълът на политическото участие се поражда в процеса на комуникация, а не в главите на политиците или в аналитичните центрове. Провалът на смислопораждащата функция на политическата комуникация обрича политиците на отчужденост и неадекватност, а политическите проекти на хронична анемия. Те остават проекти на елитите, външни спрямо въжделенията и стремежите на хората, и никакви PR усилия не са в състояние да компенсират този факт.
Добави коментар