До какво води провалът в комуникацията? (част втора)

20:44, 19 авг 18 25 791 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

От началото на годината ТОПНОВИНИ разказва в поредица материали за проекта "ИНТЕГРИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩНОСТИТЕ".

Част от проекта са поредица от семинари, в които се провеждат редица обучения за формиране на лидерски качества и успешна комуникация за налагане на еко политики.

Вчера започнахме да представяме част от изводите от семинарната част на проекта, свързани с провалът в комуникацията, характерен за представителите на политически сили.

Повече информация за проекта можете да откриете на официалната му фейсбуук страница.

На този етап въз основа на наблюдения и изследвания можем да формулираме следната работна хипотеза: Заявеният от политиците проблем – затормозена комуникация с електората – прикрива по-дълбоко затруднение, което остава неразпознато, но представлява базисният проблем на политическата комуникация и на политическото участие изобщо: генерирането на споделен социален смисъл. Смисълът винаги се поражда в човешките групи в процес на активен обмен, и неговото извличане и артикулиране е функция на груповото лидерство. Лидерството често се изплъзва на политическите актьори, тъй като те се оказват неспособни да влязат в досег с нивата на групово участие, на които се поражда първичният смисъл (несъзнаваните преживявания и страсти на групата) и да ги използват като ресурс на политическа енергия. Нещо повече, ирационалната природа на груповия живот изглежда плаши политиците и тъй като не знаят как да я култивират и управляват в обществена полза, те избират (отново несъзнавано) да я отрекат и често се държат така, сякаш хората са мотивирани и движени единствено от рационален избор. В условията на България подобно поведение се оказва не просто неадекватно, но и саморазрушително по отношение ролята на политика, а при определени обстоятелства и по отношение на системата на политическо представителство. 


Съгласно тази работна хипотеза основната комуникационна задача на политическото лидерство е да остава във връзка с несъзнаваните, ирационални пластове на груповия живот; да извлича от тях прото-съдържанието на политическото участие; да го осмисля, преработва и артикулира на езика на ценности, цели, политически програми и послания и да го комуникира обратно към неговите носители във вид на структурирани предложения за политическо действие. Неумението за справяне с тази основна работна задача води до нейната подмяна с политическа дидактика и привнасяне на външни спрямо първичната група политически езици, послания и идеологеми. Групата на свой ред не успява да разпознае себе си в тези послания, отказва да се идентифицира с техните носители и да даде живот на полтическите им проекти като инвестира в тях енергия и страст. Изворът на политическото участие се оказва затлачен. 


Накратко тази хиптотеза поддържа, че смисълът на политическото участие се поражда в процеса на комуникация, а не в главите на политиците или в аналитичните центрове. Провалът на смислопораждащата функция на политическата комуникация обрича политиците на отчужденост и неадекватност, а политическите проекти на хронична анемия. Те остават проекти на елитите, външни спрямо въжделенията и стремежите на хората, и никакви PR усилия не са в състояние да компенсират този факт. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Още по темата

Реклама