Азиатската държава Камбоджа, възстановява монархията през 1993 г., след десетилетия на републиканско управление. Управление, което причини неимоверни страдания на народа. Като най-страшен бе определен периодът, когато на власт са Червените кхмери. Те са възприемани като последователи на комунистическата партия на Демократична Кампучия, както тогава се нарича страната. Водачът им, генерален секретар на партията, симпатичният на външен вид Пол Пот, бе сочен от международната общност като един от най-кървавите и ортодоксални марксисти в историята. От 1976 до 1979г. е министър-председател. През този период около 25% от осемилионното население, е унищожено с екзекуции, недохранване, лоша медицинска помощ, както и с тежки условия на труд. Всички религии са забранени. Будистките монаси, 25 000, са избити. Малцинствените групи са разпръснати и се налага забрана за използването на друг език, освен официалния. Образованите хора и тези с увреждания също насилствено се премахват. Градовете са евакуирани, а гражданите са принудени да се трудят на полето. Целта е всички да бъдат превърнати в селяни. Смъртоносният марш довежда до глад и гибел на стотици хиляди. По света достигат сведения за хора, непотребни според кхмерите, принуждавани да копаят масови гробове, в които после са погребвани живи. "Куршумите не бива да се губят" е била директивата на управляващите. Комунистическият режим превръща столицата Пном Пен в призрачен град. Краят на управлението на Пол Пот идва в края на 1978 г., с нахлуването на войски от друга комунистическа държава - съседен Виетнам. Слага се началото на дълги години окупация и гражданска война на няколко фронта. Пол Пот се укрива в джунглата със съмишлениците си и организира нападения срещу вътрешни врагове и мироопазващите сили на ООН. Арестуван е от собствените си другари заради противоречия и наредена от него екзекуция. Осъден е от импровизиран съд до живот и умира две години по-късно на 72 г., през 1998 г.
Най-близките сподвижници на това чудовище с добродушно лице: 92-годишния Нуон Чеа и 87-годишния Киеу Сампан, тези дни отново бяха изправени пред трибунал, подкрепян от ООН, във връзка с периода на изтреблението на близо два милиона души. Бяха изведени от затвор, в който излежават доживотни присъди за престъпления срещу човечеството. Този път обвинението бе в геноцид.
Престъпленията срещу човечеството в международното право касаят извършителите на жестокости спрямо големи групи от хора. Това е най-високата степен на криминална дейност. Съдът не прави разлика дали е по време на война или на мир. Включва убийства, депортации, преследване поради расови, политически или религиозни причини... Да се чуди човек защо ръководни дейци на БКП не бяха обвинени?
Пръв осъден до живот през 2010г. за такива престъпления в Камбоджа е Канг Кек Йе, директор на затвор S-21, където хиляди умират след изтезания и екзекуции. За разлика от други обвинени, директорът признава всичко и помага да се хвърли светлина върху действията на други. Най-тежко обвинени и с присъди се оказват четирима от най-близките на Пол Пот. Чуват доживотните си присъдите през 2011 г. Двама от тях, Нуон Чеа и Киеу Сампан, днес вече са с нови присъди за геноцид, а бившият външен министър Йенг Сари и съпругата му и бивш социален министър Йенг Тирит, не стигнаха до трибунала, първият, поради смъртта си в затвора през 2013 г., а вторият, поради деменция.
Каква е причината двамата живи да бъдат отново съдени, когато вече веднъж са с доживотни присъди за "престъпления срещу човечеството" - термин от международното право, който за пръв път се използва по време на Нюрнбергските процеси? Какво е различното в признаване на вина по обвинение в геноцид? Някой повърхностен съчинител на лозунги би определил този съдебен процес като "нов пирон в ковчега на марксистката идеология", но обяснение има. Правното заключение за геноцид съдържа потенциална сила, която би разрушила възможни интерпретации и разбирания за миналото на Камбоджа. Специфичното обвинение в международното право е много по-тясно дефинирано от военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. В случая обвинението в геноцид е за престъпленията срещу етническото малцинство виетнамци и мюсюлманското малцинство. Според международното право, геноцид се извършва там, където е имало "специално намерение да се унищожи изцяло или отчасти национална, етническа, расова или религиозна група". Така страданията на цялото население на Камбоджа формално не отговарят на правните критерии за геноцид. Налага се знак за равенство на извършеното от Хитлер срещу евреите, случаите в Судан, в Руанда, в Босна, в Косово, и изтреблението в азиатската република. На процеса бяха изказани мнения, че геноцидът засяга всички камбоджанци, но бе разяснено, че за да се установи това тежко престъпление, трябва да бъде идентифицирана група. Тази група не може да бъде квази цялото население, защото тогава понятието вече няма смисъл. Така Нуон Чеа бе признат за виновен по всички обвинения в геноцид, а Киеу Сампан не беше осъден само за геноцид срещу мюсюлманското малцинство.
Добави коментар