С всяка изминала година пролетта пристига все по-рано, а зимата става по-краткотрайна и сякаш не толкова студена. Тези промени се случват навсякъде по света, но най-ясно се забелязват в Северното полукълбо. Това явление се нарича „Сезонно пълзене” (seasonal creep) и е свързано с изместването на сезоните. В периода от края на ХХ век до сега, учени установяват значителни времеви изменения при настъпването на сезоните. В публикация на Националната Академия на науките в САЩ, се коментира скоростта на сезонното пълзене, измерена, съобразно фенологията (наука, която се занимава с установяване на взаимните връзки между сезонните явления в живота на растенията и агрометеорологичните и агроклиматичните условия). Според бюлетина, есента се бави с 0.3-1.6 дни през последните 50 години.
Видими са промените, свързани с животинския и растителния свят. Някои птици снасят яйцата си по-рано, а пъпките на дървета се появяват дори и през късна зима. По-често срещан пример са дървесни видове, които започват да цъфтят много по-рано от очакваното. В Американския журнал по ботаника, се разглеждат японските черешови цветове. Групата на Абрахам Милър-Ръшинг изследва близо 100 дървета, от 17 различни видове черешово дърво, през периода 1981-2005 г. и стигат до извода, че цъфтенето се случва с около 5.5 дни по-рано. В САЩ , подобна тенденция, свързана с черешовите цветове, е описна в сборника с научни публикации „Запазване на растенията: подходът на природната наука”. В Уошингтън се провежда ежегоден фестивал на черешовия цвят, където се забелязва, че японските дървета цъфтят с 6 до 9 дни по-рано през 2005 г., в сравнение с 1970 г.
Според изследване, публикувано в Global Change Biology, в Европа, сезонното изменение е свързано с пристигането на пролетта, която през последните 30 години, идва с около една седмица по-рано. Това твърдение е съгласувано с други, подобни научни изследвания. Групата проучва 125 000 наблюдателни серии, състоящи се от 542 растения, 19 животински видове в 21 държави в Европа през периода 1971-2000 г. Резултатите показват, че 78% от всички цъфтежи се случват по-рано през годината и само 3% са със закъснение.
Д-р Тим Спаркс от Центъра по екология и хидрология в Обединеното кралство, един от главните автори на гореспоменатото изследване, смята, че последствията от промените ще засегнат всички. Обяснява, че промените ще се усетят най-силно от растения и животни, които са зависими помежду си. Примерът, посочен от него е с гъсеници, които се хранят по дъбови дървета и същевременно служат за храна на птици. В момента, в който този синхрон се наруши, хранителната мрежа се прекъсва.
Но каква може да е причината за всичко това? Д-р Спаркс споделя пред Би Би Си, че човешката намеса, свързана с текущото изменение на климата, е причина за сезонното пълзене. Други учени също споделят това мнение и изтъкват, че сезонното пълзене е резултат от глобалното затопляне.
Добави коментар