Известни са имената на диктатори, чиито управления са свързвани с тежки злодеяния, масови убийства, политически репресии, военни престъпления и геноцид. Сред тях изненадващо, за световната общественост, се нареди и име на жена, доскоро възприемана като символ на мирната съпротива срещу подтисничеството и ограничаването на свободи и права. Ето как носителят на Нобелова награда за мир за 1991 г. Ан Сан Су Чи (бележит пример за силата на безсилните) се превърна в обект на всеобщо неодобрение.
Нейният родител, Аун Сан (наричан Баща на нацията) е герой от движението за независимост на Бирма от Британската империя. Тя е едва на две години, когато той е убит (през 1947 г.) През 1960 г.тя напуска родината си. Учи в Окфорд и живее дълги години в Англия. Връща се през 1988 г. и оглавява протестите срещу военните във, вече независим, Мианмар (Бирма). Генерал У Не Вин взима властта чрез преврат през 1962 г., а извънредното положение, уредено със закон, продължава десетки години. Строи се социализъм от съветски тип. Съпротивата и активността на Ан Сан Су Чи е причина за продължителни, с години, арести, които водят до огромната и популярност в цял свят. "Изобщо не се страхувам - казва тя пред огромни тълпи - защото вярвам във вас." Подкрепа получава от редица държави и организации. Присъждат и златен медал от Конгреса на САЩ (няма нито един против или въздържал се), получава почетно гражданство на Канада, ООН гласува резолюция призоваваща освобождението и. Амнести интирнешънал я прави "Посланик на съвеста" и т.н. Печели веднъж избори през 1990 г., със сформираната от нея Национална лига за демокрация (NDL), но военните не предават властта. Свободна да пътува е чак след 2010 г., а през 2012 г., след две десетилетия успява да произнесе речта си (Нобелова лекция)за Нобеловата награда за мир. Forbes я обявяват за най-влиятелна жена на 2014 г. Следващата година се провеждат общи избори в Мианмар и нейната NDL печели. Тя приема да стане държавен съветник на президента, длъжност специално създадена за нея, с функциите на министър-председател. Едновременно е и външен министър и министър на образованието. Встъпва в длъжностите си през април 2016 г..
Първите стъпки на изключително популярната Ан Сан Су Чи се свързват с амнистията на студентите, които са арестувани след противопоставяне на законопроект за национално образование. Друго обаче обръща нещата. Новата управляваща назначава комисия, която има за цел справяне с етническите конфликти в щата Ракхин (с население над три милиона). Скоро насилието от правителствените сили към мюсюлманското малцинство рохинга придобива такива размери, че бива наречено геноцид. Близо милион се спасяват с бягство през границата в съседен Бангладеш, а други губят живота си в неравностойна съпротива. Правителството отказва да даде гражданство на рохингите, праща военни и арестува журналисти, които опитват да дадат гласност за кланета на цивилни.
Тази година службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека публикува доклад, че след идването на власт на партията NLD арестите и наказателните преследвания на журналисти в Мианмар от правителството и военните са твърде неясни и твърде широки, "Направиха невъзможно журналистите да вършат работата си без страх". Новата управляваща запази мълчание дълги месеци, но когато и ООН определи събитията като етническо прочистване, Ан Сан Су Чи реагира с отрицание. Тя отхвърли всякаква виновност и се позовава на древна история, за да оправдае третирането на рохингите като мюсюлмански нашественици в преобладаващо будистка земя. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс каза на 14 ноември тази година, че преследването на рохингите е "без извинение". "Не, г-жа Ан Сан Су Чи, светът няма нужда от вашите "обяснения" или схеми за репатриране, които не успяват да се справят с лошото отношение към тези хора и да им дадат уверения, че могат да възстановят изгорелите си домове и да живеят в сигурност и с достойнство.".
По всичко личи, че световната общественост е шокирана. Една след друга държави и организации отнемат дадени преди години награди и почетни гражданства. Канада, която я подкрепяше, днес настоява за определението "геноцид". През август доклад на ООН също описа насилието като геноцид, а Ан Сан Су Чи бе посочена, като направила възможно най-малко, за да го предотврати. Амнести интернешънъл отмени наградата си "Посланник на мира" през ноември тази година. Стигна се дотам, че Нобеловия комитет бе призован да отнеме наградата си от 1991 г. Вярно е, оттам обясниха, че такава практика не съществува, но един герой, една икона на демокрацията от нашето време си отиде приживе.
Добави коментар