Само няколко дни след настъпването на Новата година идва и пикът на най-добрият метеорен "звездопад" за 2019-а - Квадрантидите. Той е също толкова впечатляващ като Персеидите през август и Джеминидите през декември.
А условията за неговото наблюдаване са повече от благоприятни сутринта на 4 януари. Обикновено потокът остава незабелязан от болшинството любители поради лошите условия през зимата.
Пикът на Квадрантидите обикновено е кратък (само няколко часа), но много интензивен - могат да бъдат наблюдавани над 100 падащи звезди на час. Звездният дъжд се вижда най-добре от северното полукълбо, и в частност в Европа.
Тази година любителите на астрономически спектакли имат на своя страна и фата, че пикът е преди новолуние и видимостта е по-добра. Миналогодишният спектакъл беше замъглен от светлината на най-голямата суперлуна за 2018 г.
За да наблюдавате Квадрантидите, трябва да станете рано сутринта и да прекарате малко време на студа. Те са сутрешен метеорен поток.
Метеорният поток е сравнително млад. Наблюденията върху него започват едва преди няколко века. Сравнително скорошният му произход определя и неговият къс, но интензивен пик - праховите частици все още не са имали време да се разпространят в по-широк и по-малко гъст поток и все още са концентрирани в тесен, силен поток.
Радиантът на метеорите от този поток (привидната точка, от която се появяват) е между съзвездията Воловар, Дракон и Херкулес.
Метеорният поток Квадрантиди дължи името си на "покойното" съзвездие Квадранс Муралис (Стенен Квадрант). То остава извън списъка със съзвездия, изготвен през 1922 г. от Международния астрономически съюз. Тъй като метеорният поток вече е кръстен на въпросното съзвездие, наименованието му остава непроменено. Влизащите в състава на Квадранс Муралис звезди са "разпределени" между съзвездията Воловар, Дракон и Херкулес.
Произходът на метеорния поток Квадрантиди остава загадка за астрономите, но се смята, че е свързан с астероида 2003 EH1.
Добави коментар