Крайните диети и хранителните добавки могат да бъдат опасни

Крайните диети - белтъчни или въглехидратни, могат да бъдат опасни и да доведат до влошаване на здравословното състояние, каза в интервю за БТА проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.

Експертът участва в националната конференция по хранене с международно участие, която се проведе наскоро край Варна. Сред акцентите на форума тази година бяха съставът и безопасността на храните, дието- и фармакотерапия на болестите на храненето и метаболизма, съвременните хранителни технологии.

''Здравословното хранене всъщност е балансираното'', каза Попов. Според него е доста несериозно да се рекламират диети, които са едва ли не като панацея за всичко. Такъв режим на хранене, който да се отразява по един и същ начин на всеки човек, е невъзможен, смята специалистът. Той уточни, че диетата, която се назначава, трябва да е съобразена с конкретния индивид - какви привички на хранене има, какво предпочита да яде, има ли проблеми с теглото, някакви заболявания. Освен това трябва да се имат предвид възрастта, полът, метаболитните особености и, най-вече, генотипът, който до голяма степен предопределя дали човекът ще яде каквото му хрумне и ще е слаб или ще му се "лепи" всяка приета калорийка, допълни експертът.

Попов обясни, че крайните диети нарушават баланса на организма и затова са рискови. Неговата позиция за плодово-зеленчуковите въглехидратни диети е, че те са си почти чисто гладуване, защото осигуряват около 300-400 калории на ден. Рискът тук идва от липсата на белтък, като организмът не може да си набавя, каквото му е нужно, посочи Попов. И допълни, че този тип хранене принуждава тялото ни да започне да разгражда масните депа и да топи резервната мазнина. Разграденото обаче навлиза в кръвта, уврежда съдовете и може да доведе до мозъчно-съдов или коронарен инцидент.

Освен това минава и през черния дроб, като го натоварва и може да го увреди.

''Ако липсата на белтък продължи повече от 10 дни, организмът започва да страда, пада имунитетът, нарушава се хормоналният баланс, кръвотворенето, може да се развие анемия. Освен това след прекратяването на диетата се получава т.нар. йо-йо ефект и килограмите се възстановяват, дори може да станат повечко. Всъщност, това е нормално, защото организмът, когато се възстанови нормалното хранене, започва да трупа запаси, вместо да изгаря храната'', посочи Попов.

Той допълни, че същият ефект - никакъв, имат и рекламираните диети за нередовно хранене - един ден да се яде, един - не, или да има едно хранене дневно.

Експертът гледа негативно и на белтъчните диети, в които се набляга основно на месото. Белтъчните метаболити могат да отключат подагра още на първата седмица, водят и до камъни в бъбреците, посочи Попов. По думите му тази диета съдържа и доста мазнини, което пък може да доведе до повишаване на холестерола и да се стигне до някакъв съдов инцидент. Този тип хранене лишава организма от много важни минерали и витамини и може да бъде увреден черният дроб, допълни Попов. Според него диетата е особено рискова за жените, тъй като се стига до понижаване ph в организма, което води до извличане на калция от костите и след няколко години се стига до остеопороза.

Последните изследвания показват, че българинът масово се храни неправилно, отбеляза Попов. По думите му 30-40 на сто от работещите изобщо не закусват, пият едно кафе и тръгват, а така организмът остава без енергия. На обяд, ако има време, се хапва нещо набързо, и вечер се започва голямото ядене и пиене. Това е най-голямата грешка на българина - 50-60% от храната за деня я приема вечер, обясни Попов. Той припомни, че последното ядене трябва да е най-малко 2 часа преди лягане и то с по-лека храна. Голяма грешка на много майки е, че пускат децата си на училище без да са закусили, допълни Попов. И уточни, че за хлапетата е характерно, когато огладнеят, да си купуват сладко, което е много лош модел на хранене.

Обяснението на специалисти защо българите продължават да се придържат към грешни модели на хранене, след като повечето са съвсем наясно с правилата, е просто - инстинктът за хранене нарушава разумното мислене и когато си гладен не разсъждаваш кое е полезно и кое - не.

"Преди години сме правили изследвания с опитни животни, като сме оставяли мъжки екземпляр за 24 часа гладен. На другия ден му слагаме храна и пускаме женска. Резултатът е, че той се нахвърля на храната, напълно игнорирайки половия нагон", разказа Попов. И добави, че и при хората е така - загуби ли някой интерес към храната, той си отива.

На въпроса как гледа на безумните реклами в интернет за "вълшебни" илачи, с които отслабваш с 20 килограма за 2 дни, Попов каза, че това е абсолютна измама, дори престъпление. Разчита се на лековерието на хората, допълни Попов. Според него хубаво би било въпросните "вълшебни" съставки поне да не са вредни, но и това не е много ясно, защото не са изследвани.

"Изумително е как един препарат може да лекува всичко - от псориазис до диабет и полова немощ, и то дори не е лекарство, а някаква добавка", коментира лекарят. Той допълни, че хората трябва да са наясно - хранителните добавки не лекуват, не предпазват от болести и не заменят пълноценното здравословно хранене. По думите му вече има немалко случаи, когато хора са спирали лекарствата си, след като започнат да приемат някакъв такъв тип препарати, в резултат на което състоянието им рязко се влошава.

''Ние не отричаме хранителните добавки напълно, но с тях трябва да се внимава'', каза специалистът. Според него най-добре е, когато в препарата има по-малко съставки.

"Видиш ли изброени всички витамини и минерали на света, по-добре не посягай", е съветът на специалиста. Според него хората бъркат и с приемането на разтворимите витамини, като обяснението му е, че те "преминават" с водата през организма, без никаква реална усвояемост.

Не трябва да се прекалява и с пробиотиците, каза още Попов. Според него най-добрият пробиотик е естественото кисело мляко с лактобацили. Проблемът е, че има голяма разлика в качеството на млеката по отношение на пробиотичната им активност. Лекарят е доста скептичен към ползите на т.нар. супер храни, които нахлуха през последните години - чиа, киноа, годжи бери и т.н.

"Това са пак нови моди, но тези храни не са характерни за българина, нашият геном не е адаптиран към тях", посочи Попов.

Като наша, родна супер храна от растителен произход лекарят посочва чесъна, особено докато е още зелен. Той припомня, че миризливият зеленчук действа антиоксидантно, антитуморно и повишава имунитета.

За големите спорове около глюкозо-фруктозния сироп, като нещо супер вредно, становището на Попов е, че в това твърдение няма логика. Фруктоза се съдържа в меда, в плодовете, в плодовата захар, аргументира се той. Експертът допълни, че приема да има спорове около употребата на глюкозо-фруктозен сироп, добит от генномодифицирана царевица, каквато практика има в САЩ. В Европа обаче не става дума за това, отбеляза Попов. Неговата лична позиция е, че всеки производител има правото да прави продукти от различно качество, които съответно са и с различни цени. Въпросът е на етикетите да е отразено точно съдържанието на продукта, за да не бъдат заблуждавани потребителите, обобщи Попов.