„Музеят на смъртта“ в Холивуд отбелязва годишнина от бруталните убийства на Чарлз Менсън

Има снимки от моргата на Черната Далия, известна още като Елизабет Шорт, като долната половина на тялото й е отделена от горната – две бели ковчежета с размер на малко дете. Автентичните клоунски обувки на серийния убиец Джон Уейн Гейси…

Но тук в „Музея на смъртта“, в Холивуд, няма да видите специални подготовки за златната годишнина - убийствата на Тейт-Лабианка, извършени преди половин век този месец от прословутата „фамилия на Чарлз Менсън“.

Тъй като Джей Ди Хейли, съосновател на музея, не вярва в „експлоатацията“, той настоява. „Знаеш ли колко сензационен бих могъл да бъда, ако исках да бъда? ... Не затова съществуваме."

Менсън и неговият жесток клан вече имат почетно място сред експонатите върху 3 000 квадратни метра, пише Лос Анджелис Таймс.

Всъщност сега, когато е годишнината, ясно е едно: Интересът към Менсън не се засилва, защото той никога не е изчезвал. Просто попитайте Ерик Холър, който продава мемориали, свързани с убийства на serialkillersink.net и е снабдил клона на музея в Ню Орлиънс с набор от оригинални скици на съдебната зала в процеса срещу Тед Бънди.

„Правя това от 25 години“, казва Холър. „Менсън е водещ в продажбите от 25 години. Няма значение - годишнини, филми на Тарантино... Винаги има изключителен интерес."

Достатъчно екстремно, че друг сайт за убийства, supernaught.com, иска 50 000 долара за комплект протези от затвора на Менсън, включващи автентично писмо. Ако това не е в ценовия ви диапазон, можете да получите чифт шорти от затвора на Менсън за 3 500 долара.

В книгата си „Защо обичаме серийни убийци“ от 2014 г. авторът Скот Бон казва, че някои смятат, че „предметите, които някога са притежавани от хора като Бънди или Гейси, са надарени с магически сили“, а собствениците на такива предмети - били те музеи или частни колекционери – могат да станат част от тази свръхестествена сила. Нарича се „ефект на талисмана“.

Една от първите стаи, с които се сблъскват посетителите, показва антики и артефакти от погребални и церемонии, свързани с убийства. Има плетено ковчеже, за което мениджърът на музея Ерек Обрист казва, че е станало известно по време на Гражданската война, когато телата са били изпращани по влака до дома.

Има видеоклип, който показва как да балсамирате тяло.

„Много хора никога не са виждали или не знаят подробности за процеса на балсамиране или аутопсия“, казва Обрист.

Има също стая за препариране, зала за самоубийства и „ниша за канибализъм“. На голям екран в Театъра на смъртта Томас Ногучи, покровител на звездите, извършва аутопсия.

„Пълна аутопсия за 45 минути“, казва възхитеният Обрист. „Като готвач на суши. Разрез, разрез, разрез и готово. "

Банята от смъртта на Елвис е придружена от истории за смъртта на краля.

Ето я и Калифорнийската стая за смърт. Половината е заета от случая O. Джей. Симпсън, Черната Далия и други, по-малко известни престъпления. Останалото изцяло е посветено на Тейт-Лабианка и Менсън.

Това, което Обрист нарича „личното пространство на Менсън“, заема голяма част от една цяла стена.

Стъклен витрина съдържа подписана от Менсън бейзболна картичка. Има вентрилоквистичен манекен на Чарлз Менсън („един от трите съществуващи“, пише на етикетът му) и две странни кукли - черен скорпион и червен паяк. Менсън ги е изработил от конец и ластик, разплетени от затворническия му костюм.

Но най-стряскащите предмети в стаята на Менсън са снимките от местопрестъплението, направени след като членовете на семейството убиват три жени и четирима мъже при двудневно нахлуване през август 1969 г.: Шарън Тейт, Абигейл Фолгър, Войтек Фриковски, Стивън Перънт, Джей Себринг , Розмари и Лено Лабианка.

Фотографиите показват проснат труп и други тела, осеяни с рани от нож. Бяловъже, прехвърлено върху греда в хола, завързано около врата на Тейт от единия край, на Себринг от другата. И кръв. Толкова кръв.

„Снимките на местопрестъплението…“, започва Обрист., правейки пауза. „Те не са цензурирани. И обикновено, когато хората ги видят, са объркани."

Жестокостта на убийствата, колко зли и безсмислени са те. Никой не може да ги оправдае, казва той, нито една книга, нито филм могат да покажат какво наистина е довело до яростта на семейство Менсън.