Поглед назад: Какво ни носи Цариградският мирен договор и кое води до подписването му?

08:00, 16 сеп 22 / Поглед назад 25 9913 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Границите в Тракия според Цариградския договор (в червено)
Границите в Тракия според Цариградския договор (в червено)

Цариградският договор от 16 септември 1913 г. (29 септември по нов стил) е мирен договор между Царство България и Османската империя, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война.

България губи Одринско, но задържа излаза на Егейско море между Марица и Места. Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в Източна Тракия. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през Първата световна война.

Кои събития водят до подписването на договора?

Съгласно Лондонския договор от май 1913 година, който слага край на Първата Балканска война, османската граница в Тракия е прокарана по линията между Мидия на Черно море и Енос на Егейско море.

Скоро след това Балкансият съюз се разцепва и между бившите съюзници през юни избухва война. Почти цялата българска войска е прехвърлена от Тракия в Македония за борба с гърци, сърби и черногорци. Младотурското правителство пък се възползва от това обстоятелство. Неговите войски прекосяват линията Мидия — Енос и до окупират Люлебургас, Лозенград и Одрин. Местното българско население е подложено на погром и се изселва масово към старите предели на България.

По същото време българските войски и администрация са принудени да се оттеглят и от Западна Тракия.

В началото на юли цар Фердинанд отправя призив към Великите сили - Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия - да се намесят за възстановяване на статуквото според Лондонския мир, договорен с тяхно посредничество.

Колективна нота на силите пред Високата порта от юли цели тъкмо това, но младотурците не се поддават на дипломатическия натиск. Заплахата на Русия, че ще прати войски в Армения (тогава османско владение) е неутрализирана с предупреждения от Германия и Великобритания.

Въоръженият конфликт на България с останалите балкански държави приключва с подписването на Букурещия договор през август. Българо-османските отношения остават неуредени, поради неучастието на османски представители на конференцията в Букурещ.

В началото на август българският външен министър Никола Генадиев повтаря призива към големите европейски държави да се намесят за решаване на тракийския въпрос. В отговор Великите сили предупреждават, че османската армия ще продължи офанзивата си и съветват София да потърси разбирателство пряко с Цариград.

Така в Гюмюрджина е създадена  Независима западнотракийска турска република. На същия ден, под заплахата да загуби и Западна Тракия, българското правителство приема османската покана за двустранни преговори и изпраща свои емисари в Цариград. Преговорите започват в Цариград и приключват на 29 септември със сключването на мирен договор. От османска страна договорът е подписан от министъра на вътрешните работи Талаат бей, министъра на флота Махмуд паша и председателя на Държавния съвет Халил бей.

Българо-турската граница е уредена с член 1 на договора. Той оставя в Османската империя по-голямата част от Източна Тракия, без Мустафа паша (днешен Свиленград), Малко Търново, Василико /днес Царево/ и някои други райони. На България е позволено да заеме повторно Западна Тракия (крайбрежието на Егейско море между устията на Марица и Места, с градовете Гюмюрджина, Ксанти  и Дедеагач,  след като правителството в Цариград отказва да подкрепи  Гюмюрджинската автономна република.

Българските войски завземат повторно областта през октомври 1913 г., при минимална съпротива от страна на местната турска милиция. По този начин Османската империя отстъпва над 23 000 кв. км. от териториите си, заедно с Пиринска Македония, но си връща Одрин и Лозенград, изгубени през Първата Балканска война.

Какъв принос носи договорът?

Жителите на териториите, отстъпени на България, получават правото на османско поданство, стига да го поискат в срок от четири години. В случай че се откажат от българско поданство, те трябва да напуснат България, но запазват имуществото си. Договорът гарантира свободата на вероизповеданието на мюсюлманите в България и позволява на българските бежанци от Източна Тракия да се върнат (в срок до две години) по домовете си.

Договорът предвижда демобилизация на двете армии в рамките на три седмици и размяна на заложници и военнопленници в 1-месечен срок; подновяване на съобщенията и транспортните връзки между двете страни; подновяване на търговските връзки и мореплаването според конвенцията от 1911 г.; уреждане на дипломатическите представителства.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама