Започва рубриката ни СБЛЪСЪК. Този петък анализаторите Кристиян Шкварек и Петър Щурм Константинов влизат в схватка по въпроса: "Редно ли е политици да нападат гей парада?". Шкварек е "за", а Костантинов- "против".
Забраната на гей парада е легитимна политическа цел
Автор: Кристиян Шкварек
България страда от много проблеми – корупция, жизнен стандарт, демографска катастрофа и редица други. Това е неоспоримо. От подобни проблеми страдат почти всички общества по света, в една или друга степен. Това обаче не пречи да наблюдаваме в почти всяка друга страна обществен и политически дебат и по други теми, извадени от най-основното, материално и техническо състояние на нацията. Теми в сферата на културата, историята, медиите, демографията, бъдещето. Отвъд темите за най-наболелите икономически и политически проблеми всяко общество следва да държи по едно око отворено и към по-широките въпроси, касаещи фундаменталните неща. Онези, които движат дълги исторически процеси и влияят на много по-дълбоко и понякога невидимо ниво. На нещата с по-дълготраен и често непоправим ефект от въпроса за дупките по улиците или поредния политически скандал.
Такъв фундаментален и по-широк въпрос е това какъв тип общество от цивилизационен и религиозен характер сме и искаме да бъдем. По това изборът в момента за Европа се свежда до два основни пътя – патриархално, етноцентрично общество, изповядващо като ценност създаването на хетеросексуални семейства с деца; или общество напълно скъсало с идеята да издига в ценност един конкретен тип семейство, култура, етнос и идентичност. Вместо това релативизиращо всички възможни вариации на тези неща като еднакво възможни, добри и приемливи.
С релативизацията на етническата и национална ценностна система се е заела идеологията на Мултикултурализма. Тя е въпрос за друг дебат. Тук ще се фокусираме върху идеологията, която се е заела да релативизира и обори ценностната система на досегашните общества по въпроса със семейството. Това е т.нар. ЛГБТ идеология (Лесбийки, Гей, Бисексуални, Трансджендър), макар с всяка изминала година към абревиатурата да биват добавяни нови букви и знаци в знак на еволюцията и разширяването на въпросната идеология след нейните първоначални успехи на Запад.
Въпросната ЛГБТ идеология намира своите корени в движенията за социални права в САЩ и Западна Европа през миналия век, но цели нещо много повече от защитата на основните човешки права на хората с различна сексуална ориентация. Това, което ЛГБТ идеологията всъщност цели е да наложи нова култура в обществото, която да замени културата и разбирането, че трябва да приемаме хетеросексуалното, моногамно семейство с деца за основна и най-важна градивна единица и норма. ЛГБТ движението вярва, че това семейство е равнопоставено като ценност на всички останали видове сексуални девиации и „лайфстайли“. Че е форма на дискриминация изобщо да се дава по-висока морална или прагматична оценка на конкретен тип семейство, сексуална ориентация или житейски избор.
Това, за което ЛГБТ идеологията се бори, е не просто да легализира всякаква друга, нехетеросексуална форма на семейство и съжителство, а тяхното постепенно промотиране и приравняване с хетеросексуалното такова на всяко ниво от обществото: в образованието, в медиите, в обществения говор. Това не е въпрос просто на приемането на нечии права, а на фундаментално изменяне на представата какво обществото ни цени – онази изначална семейна единица, върху която са се градили всички успешните общества, или личния фетиш и сексуална прищявка на всяка от десетките, а може би и стотици групи хора с уникални сексуални девиации.
Пример за тезите ми тук е фактът, че след успешното постигане на първоначалните си цели гей парадите на Запад не се поздравиха за добре свършената работа и прекратиха дейността си. Напротив, след всяко получено искане за дадено „право“ те просто измисляха и добавяха ново такова към списъка. Парадите ставаха по-големи, а „правата“ повече. Стигна се до там да бъде настоявано и лобирано за прокарването на все по-тежки закони против свободата на словото с цел да бъде защитен всеки един член на ЛГБТ общността от възможна обида. В страни като Канада например човек вече може да бъде съден за това, че е използвал мъжки род говорейки за мъж, който се идентифицира като жена. Нищо, че въпросната „жена“ е 190 см и с гъста, черна брада – ако „тя“ настоява, че трябва да се обръщате към „нея“ с женски род, то ЛГБТ движението успешно прокара закон (Bill C-16), който ще ви накара да го направите. Или ще ви санкционира, ако не го.
В други страни пък са входирани предложения за това държавата да отнема децата на родители, които не им позволяват да си сменят пола, включително относно минаването на хормонална терапия. Подобно решение от страна на родителите те разглеждат като „трансфобско“ и дискриминиране на собствените им деца, следователно държавата имала право да се намеси. Макар на децата да не разрешаваме да пият, пушат или гледат определени филми – ЛГБТ движението се бори за това да им даваме правото да си сменят пола, включително отнемайки ги от родители, които не са съгласни.
Това са само някои от примерите за политическите цели на ЛГБТ идеологията. Далеч от „движение за граждански права“, то всъщност ултимативно цели да премахне редица права на останалото население в своя „кръстоносен поход“ за пълното нормализиране, включително посредством инструментите на държавата и закона, на всяка възможна форма на сексуална девиация. Не просто да я нормализира – да я издигне в култ, да я превърне в свещена крава за обществото, която не може да бъде критикувана по никакъв начин, не може да бъде подлагана на съмнение и дори не може да бъде осмивана.
Периодично тази идеология си добавя още няколко букви и знаци към абревиатурата, за да приветства „новите“ попълнения в отбора – от „queer“, „gender fluid“ и „pansexual“ до „demisexual“, „bicurious“ и прочее напълно официални вече в редица страни термини, с чиито фантастични и понякога противоречащи си значения дори няма да ви занимавам. Достатъчно е да знаем, че „черешката на тортата“ и вече добавяна на места буква към абревиатурата е и P – за „pedosexual“, достигайки по този начин финалната си форма на официална нормализация на педофилията.
Когато някой се бори срещу първата политическа стъпка на ЛГБТ движението – гей парада, той се бори срещу цялата гореописана кампания за приравняване в обществото ни на нормалното семейство с всички други видове сексуална девиации. Бори се и срещу дългия списък с допълнителни искания на ЛГБТ движенията по цял свят – от политическа цензура до директна държавна намеса в семейството.
Следователно несъстоятелни или просто неинформирани са твърденията, че борбата срещу гей парада е от елементарен страх „да не изврати младежта“ или от омраза към хората с различна сексуална ориентация. Борбата срещу гей парада е напълно конкретна и осмислена борба срещу също толкова конкретна, премислена и добре спонсорирана политическа идеология. Тъкмо поради това съществуват и немалко хора от самата хомосексуално общност, които не са част от или направо се противопоставят на ЛГБТ идеологията като политическо движение. Веднага се сещам за знаменития английския автор Дъглас Мъри например, а от скоро вече и имена като Стивън Фрай – доскорошни поддръжници на движението, осъзнали до какви крайни цели то всъщност води.
Можем спокойно да заключим, че политическите атаки срещу гей парада не са атака срещу нечие право на изразяване и свобода, а срещу една добре организирана и успешна в редица страни политическа идеология, целяща фундаментална и изключително вредна подмяна на ценностите и функционирането на обществото. Подмяна, която да бъде извършена посредством инструментите на държавата и съпроводена с отнемането на граждански права от останалите - като ограничаване на свободата на словото, мисълта и родителството. Борбата срещу гей парада е борба срещу една идеология, която цели да използва законите и училищата за налагането на идеите си, и която в крайната си форма приравнява дори педофилията до всяка друга форма на сексуалност.
Всеки политик има правото, а според мен и задължението, да се противопостави на това организирано движение и да не допусне неговите политически стъпки, от които първа и най-важна е тъкмо провеждането на ежегодния парад.
Атаките срещу гей парада – кьорфишек за отвличане на вниманието
Автор: Петър Щурм Константинов
Държавата съвсем реално се тресе.
От НАП изтичат данните на практически всички работещи българи. И следва глоба от Комисията за защита на личните данни. Националното радио просто изключва след неуспешен опит да свали един от най-ярките си и съвсем безпристрастни журналисти. И следва глоба от Съвета за електронни медии. Висшият съдебен съвет избира главен прокурор измежду един-единствен кандидат. И пак ще гледаме Шенген през крив макарон.
На фона на тези, а и още един куп по-дребни, но съществени скандали, национал-популистите, представени в парламента, започнаха братоубийствена война помежду си. Крешендото на тази симфония от приятелски огън беше изказването на Волен Сидеров по националната телевизия, че коалиционният му партньор Ангел Джамбазки е „гей и трябва да води гей парада“.
Единствената цел на тази политическа пародия е отвличане на вниманието от реално значимите обществени въпроси, с цел мобилизиране на електората за идващите местни избори и припечелването на няколко допълнителни общински съветници в София и из страната.
А реално национал-популистите знаят и разбират – колкото и да не им се ще – че гей парадите са събитие, с което трябва да свикнат. Предизборните лозунги за спирането им също са кухи – настоящият кмет на столицата Йорданка Фандъкова вече втора година забранява провеждането на „Луковмарш“ и втора година решението й пада в съда. Така и трябва да се случва в правова държава с разделение на властите. Всяка обществена група има правото да се изразява, стига да не преминава границата на закона. Това е основен постулат на либералната демокрация, която колкото и атаки да преживява, продължава да бъде мястото, в което живеят най-богатите, най-свободните и най-щастливите хора.
Все пак си струва да направим деконструкция на няколко от основните аргументи, с които национал-популистите тровят обществения дискурс.
На първо място, твърдят родните патриоти, парадите били показни, развращавали децата и целели да заразят следващо поколение с болестта на хомосексуалността. А научният консенсус по света е, че сексуалността е спектър и е както развиваща се през живота на човека, така и предразположена. В този смисъл по-голямата опасност за децата е омразата, към която национал-популистите прибягват предимно преди паради и избори, а също и езикът им, с който мърсят, иначе опитващата се да поддържа ниво национална телевизия.
На второ, позицията, която Ангел Джамбазки от ВМРО зае, че приема хомосексуалните отношения, но иска да забрани публичните прояви е практически еквивалентна на приетия през 2013 г. закон в Русия и политиката в повечето комунистически държави от 60-те години на миналия век (вижте изложбата „Хомосоц“, която върви в момента). Опитът показва, че тази политика е вредна, както за хомосексуалната общност, така и за обществото в цялост. И до днес повечето хомосексуални в България се крият, събират се в няколко заведения, за които не е широкоизвестно, че са „техни“, и най-важното – раздират се от конфликта между това какво са и какво не могат да си позволят да покажат.
И трето в оралните престрелки между националистите се промъкна информацията, че за един парад местната власт плаща по около 100 хиляди лева за охрана. Разбира се, че охраната струва пари. Също така нито в България, нито някъде по света има закон, който да освобождава хомосексуалните от това да плащат данъци. А който плаща данъци, получава услугите на държавната и по подразбиране местната и всяка друга власт.
Тенденцията и в България, и в Европа, и по целия свят е към връщане на едно по-консервативно усещане за света. В това спор няма. Но някои от извоюваните права най-вече в последния половин век са тук, за да останат. Правата на сдружаване и себеизразяване със сигурност са вече вплетени в нишката на Западните демокрации, каквато криво-ляво сме и ние. Който не иска паради, или просто има нужда от всеки глас, който може да спечели за да не отиде в бунището на политическата история, или си мечтае да живее в Русия. А в Русия, сигурен съм, го чакат и медали и академични отличия, стига да поиска.
Добави коментар