Този петък анализаторите Кристиян Шкварек и Петър Щурм Константинов влизат в схватка по въпроса: "За" или "Против" атаката срещу България след расисткия скандал на стадиона? Костантинов е "за", а Шкварек "против". 
Новите правила на играта
Автор: Петър Щурм Константинов
Всяка игра си има правила. В политиката си успешен, ако печелиш избори. Ако ли пък се провалиш като управник, хората не гласуват за теб и те заменят. В неправителствения сектор, ако си шеф на Българския футболен съюз и отборите ти, и националния, и клубните падат - ще паднеш и ти.
Правила има и на стадиона, и на терена, и на трибуните. Може би малко е убягнало на българските фенове, че в последните години точно правилата по трибуните започнаха да се променят драстично. Например преди 7 години в “Ла Лига” Дани Алвеш от Барселона спечели овациите и на собствената си и на противниковата агитка, като изяде един от бананите, които бяха хвърлени по него.
В днешно време съдията ще прекъсне мача, докато обидните жестове и действия не приключат. Преди години беше нормално да има няколко “ултраси”, които да показват полузавоалирани националистически и нацистки символи на трибуните.
Днес Южна Корея официално помоли на идните Олимпийски игри да бъде забранен символът на “Изгряващото слънце”, защото им напомня за империалистичното минало на Япония. Преди години беше нормално по българските стадиони полицията да внася ред сред по-развълнуваните запалянковци, докато другите спокойно си гледат мача, а играта си върви. От скоро това все по-рядко ще се случва.
Това е и обяснението за наистина безпрецедентния медиен отзвук във Великобритания, който наблюдаваме вече няколко дни. И вместо да се чувстваме незаслужено обезчестени от “двуличния” Запад, е хубаво да погледнем какво всъщност лъсна пред широката европейска и световна публика по време на мача на Националния стадион.
На първо място, играта на националите срещу Англия, а и изобщо в последните години, е много под европейското ниво. В очите на средния европеец България вече е неразривно свързана с думата “корупция”. Абсолютно нищо не печелим от това да ги подсетим още веднъж със слабата си игра на стадиона, която несъмнено изглежда, е продукт точно на корумпираната обществена среда.
На второ място, малката група от очевидно предварително организирани провокатори допълва имиджа на страната ни като не просто корумпирана, но и напълно нецивилизована.
Всичко това рефлектира значително върху имиджа на страната ни. Не трябва да забравяме, че големите европейски решения се взимат на ниво национални правителства, а националните правителства са отговорни пред избирателите си. За това следващият път като получим някое звучно “не” от Европа (дали за Шенген, дали за Еврозоната, дали за нещо друго), няма нужда да се чудим от къде е дошло и кой точно европейски политик, си прави евтин пиар за наша сметка.
Все пак има нещо хубаво, което да се роди от футболния провал. Премиерът Борисов, сериозно разтягайки приемливото ниво на държавна намеса във футбола, поиска и получи оставката на председателят на Футболния съюз. И той и други политици се извиниха за поведението и на провокаторите на стадиона, а обществото видимо единодушно заклейми подобни прояви. За съжаление западните медии няма да обърнат толкова внимание на тези събития, но това поне е първа стъпка към това подобни инциденти - и резултатът на стадиона, и провокаторите в публиката - да не се повтарят.
А като се научим да играем по правилата - тогава може и футболът ни, и политиката ни, и икономиката ни да станат като английските.
***
„Най-много мразя расизма и....българите.“
България беше подложена на безпрецедентна медийна атака, граничеща с омразата
Автор:Кристиян Шкварек
След загуба на България с 6:0 от Англия в София, видяхме една безпрецедентна кампания срещу страната ни. Редица европейски, предимно английски таблоиди изсипаха обиди, често самите те граничещи с расизма, към българите. Поводът бяха между 25 и 30 запалянковци от общо няколко хиляди на трибуните, които били подмятали расистки провокации.
Подобни изпълнения на стадионите са норма – и то в много по-големи бройки, в цяла Италия, Швейцария, Австрия, Полша, Унгария, Чехия и прочие. Те далеч не са признак на нещо типично или уникално българско. Напротив, футболът е спорт, в който племенната вербална агресия е превърната във вид игра – вид надвикване между агитките.
С този факт не се опитвам да го оправдавам като поведение, а да посоча, че създаването на масирана медийна атака срещу цялата ни държава и нация от подобно държание на няколко десетки фена е безпрецедентно в контекста на футболния свят. Подобни неща се случват, и то със стотици и хиляди участници/запалянковци, постоянно в други европейски страни, без от това да последва подобна кампания. Когато италиански запалянковци на Лацио се държат по подобен начин английските медии не изсипват десетки статии, в които да наричат италианския народ „животни“.
Тезата ми, следователно е, че срещу българите е далеч по-лесно и удобно да се излива медийна помия и агресия от запад. Нещо доста иронично в този случай, тъй като само по себе си е някаква форма на расизъм/дискриминация. В опита на английските медии да морализаторстват, да „сигнализират политически коректни ценности“ (“Virtue Signalling), да се напдреварват коя ще заклейми расизма най-тежко, те де факто стигнаха до такива крайности в отношението и реториката си към българите, че направиха това, което заклеймяват. Нарекоха цяла една нация “животни“, и то многократно, заради поведението на 30-тина ултраса на стадиона.
Същото поведение на стотици или хиляди ултраси в Швейцария, Бавария, Чехия или Италия не поражда и не може да породи подобна кампания и грозни обиди, тъй като въпросните нации се възприемат като по-цивилизовани в английското общество, и следователно не би се приело толкова добре. Виж, за българите – онези, които и без това вече от години са наричани с всякакви грозни епитети покрай кампанията на Фараж за Brexit, за тях може да се каже всичко, дори че са животни.
Не просто може да се каже – добре е за бизнеса и продажбите на вестника ти да го кажеш и напишеш. С други думи, англичаните изпаднaха в ситуацията на „Най-много мразя расизма и...българите.“
Добави коментар