Поглед назад: Чистачка изхвърля праха от урната на Асен Разцветников

08:10, 02 ное 22 / Поглед назад 25 6023 Шрифт:
Topnovini Редактор: Topnovini
Асен Разцветников като ученик
Асен Разцветников като войник

Тръгнал кос

с дълъг нос

през гората гол и бос.

Тупнал с крак-

так-так-так,

като същ юнак.

Ходил, ходил, па се спрял,

три коли мухи изял,

тупнал с крак,

тръгнал пак-

бре-бре, че юнак!

Повечето от нас са пораснали с ритмичната детска песен „Тръгнал кос“. Филия с шарена сол, боси крака и подсвирване – детство.

И тук възниква въпросът – кой е авторът на любимата ни песен от детството?

Асен Петков Коларов. Истинското име на Асен Разцветников. Роден е на 2 ноември 1897 г. в село Драганово, Великотърновско. Средно образование получава във Велико Търново, а в Софийския университет завършва славянска филология и право. Продължава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн. 

Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. Той е един от броящите се на пръсти наши литератори, изкарвали хляба си само с творчеството си. „Никога не съм заемал държавна служба. Живял съм само от перото си...” – изповяда се нежният лирик. Но тъй като и по негово време пишещите са били под похлупака на „цигулар къща не храни”, все някак трябвало е да се изкарва и хляба. 

Разцветников кръшва от пътечката, но все в гората на творчеството. Пише текстове за шлагери. Скромно ги представя за преводи и пред собствениците на фабриката за грамофонни плочи, и пред композитори, и пред певци, и певици.

Когато написва химн за София, към него заваляват предложения от десетки градове, но той отказва, като се оправдава: „В София живея, легнала е на сърцето ми, затова мога и да пиша за нея”.

       О, Софийо!

Началото ти тъне в мрака

и сякаш от предвечни дни,

с венци от жито и люляка,

ти бдиш сред кръг от планини.

 

Под твойте бойници и кули

видяло се е неведнъж

как българския вихър брули,

как бий се българският мъж.

 

И неведнъж е вражда орда

пленила твойте стъгди,

но ти възкръсвала си горда

и по-велика отпреди.

 

И днеска — ти с корона свеждаш

чело под синия простор

и цял народ с възторг, с надежда

към тебе е отправил взор.

 

Сбери възторга вездесъщи

със блясъка на твоя свод

и грей и бий, сърце могъщо,

на тоя млад и смел народ!

 

Ти грей и с вяра във съдбата

крепни, о Софийо, в света —

зад теб тъмнеят времената,

пред тебе свети вечността!

Първата му  книга е „Жертвени клади“, а първата му книга за деца  е „Юнак Гого“. Издава множество стихотворения. Както повечето интелектуалци по онова време и Разцветников има леви убеждения, но последиците от Септемврийското въстание през 1923 г. и атентатът в черквата „Света Неделя“ през 1925-а го изпълват с горест и ужас. Той преживява всяка смърт на съратник и приятел като лична трагедия и излива чувствата си в баладите „Каин“, „Удавници“, „Над родните степи“, в стихосбирката „Жертвени клади“ и в поемата си „Двойник“. 

Истински красавец, преследван неуморно от жените.

През зимата на 1917-1918 г. Асен лети на крилете на любовта. Тридесет години в живота му има само една жена – Райна Савова, но помежду им е имало само едно докосване на ръце. А е било любов от пръв поглед. Голяма и истинска. Неосъществена.

Тя е автор на псевдонима му. Рожденото му име Асен Коларов не му харесвало и още първите си стихове лирикът подписвал като Хенри Фей, Множко Гладнев, Кент, Пчела... Една сутрин отишъл сияещ при Райна: „Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост...” Пък помислила малко и отсякла: „Разцветников! Това е името!”

В залеза на живота на поета е имало още една жена. Чужденка и поетеса. Нейното име е Антония Хан Ботева, родена в Петербург. Тя се среща с Разцветников за първи път през 1949 г. в дома на Гео Крънзов. И в двамата се поражда копнеж за семейно огнище. Антония остава до поета и в най-трудните му дни, когато е на легло.

Неизживяната му любов Райна преодолява трудно смъртта на своя любим, който така и не е имала завинаги. Най-тъжната вест за нея е смъртта на Разцветников, а най-голямата среща в живота й – отново той.

Разцветников се разделя със земния свят в Москва. Оттам изпращат урната му в София и понеже няма роднини, тленните му останки отиват в Съюза на българските писатели. Докато урежда погребението, тогавашният председател на огранизацията Георги Караславов държи урната върху бюрото си. Една сутрин чистачката вижда „красива кутийка, пък пълна с пепел“, и я изпразва в кофата за боклук. За да избегнат грандиозния скандал, от СБП набързо я запълват с пръст и церемонията минава без сътресения. Приятелят му, поетът Никола Фурнаджиев, пише в спомените: „Ако поетът ни гледа отнякъде, би казал: „Виждате ли, че бях прав. Дори и след смъртта си трябва да се страхувам“.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама