Лотариите с билетчета за търкане да могат да се организират само от държавния тотализатор. Това предложение за промяна на Закона за хазарта внесоха Валери Симеонов и депутати от НФСБ на 16 януари. С него те искат вид национализация на частния бизнес и преминаването на тази дейност само към държавата.
На следващия ден лидерът на НФСБ Валери Симеонов обяви, че премиерът Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на спорта Красен Кралев подкрепят предложението му.
Трябва ли да има монопол в хазарта? Да коментират темата потърсихме анализатора в Центъра за изследване на демокрацията Tихомир Безлов и Кристина Петкова, юрист и председател на женската организация на Демократи за силна България (ДСБ Жени), която е и част от работната група, изготвила предложенията за промени в Закона за хазарта към Демократична България.
Трябва ли да има монопол в хазарта?
„Дискусията от миналата седмица е доста интересна. Трябва да се види какви са законовите ограничения и какво може да се направи в тази посока. Идеята е да се ограничат тези свръхмасови форми на хазартно потребление, каквито са талончетата. Започнаха дори шеги, че замърсяването с фини частици в София и големите градове е от търкане на билетчете“, коментира Безлов.
Според него големият проблем е, че този тип хазартна игра се е превърнал буквално в заболяване. „През 2012 г., когато законът даде възможност на частни оператори да влязат в този тип игри, се коментираше, че става дума за 70-80 млн. лева годишно, а сега са между 300 и 400 млн. лева. Това действително е много голям проблем“, заяви анализаторът.
„Проблемите в областта на хазарта няма да се решат чрез монополизация на сферата“, смята юристът Кристина Петкова. „Монополът като икономически подход има своето стриктно приложение в държавното управление. В момента управляващите го използват, за да прикрият неспособността си да се справят с истинските проблеми и да предложат на гражданите работещи решения, които биха защитили обществото, но не за сметка на частната инициатива“, каза тя.
Какво целят промените в Закона за хазарта?
„Идеята за ограничаване на хазарта са много стари. През 2018 г. имаше един опит да се ограничат хазартните оператори. Тогава предложението беше да се ограничи рекламирането в медиите и съответно местата, където могат да се закупуват талончета, билети и т.н. Тогава и БСП, и ГЕРБ подкрепиха предложението на Валери Симеонов, но финансовият министър предложи да се нотифицира в ЕС и след като стана ясно, че няма възражения към закона, той потъна. Сега има някакво ново усилие да се правят промени. А какви са причините за това ново усилие? Възможно е да е част от този сблъсък, който наблюдаваме през последните 2-3 месеца сред хазартните оператори. Доколкото разбирам мотивацията на Валери Симеонов и хората, които го подкрепят, е превръщайки го в монопол на държавата, да се намали обема на този тип залагания“, коментира Безлов.
Според Петкова новият законопроект, внесен от Валери Симеонов и група народни представители, цели да вдига шум. “Предложенията им са писани на парче, от хора, които не познават ситуацията в хазартния бранш, не познават законодателните, нито практическите проблеми, свързани с т.нар. мек хазарт”, смята юристът.
„Преди малко повече от година Симеонов отново се опита да хване темата, отново не му се получи, защото подходът на НФСБ и т.нар. Патриоти е популистки и повърхностен. Толкова си могат“, каза Петкова, която е и част от работната група, изготвила предложенията за промени в Закона за хазарта към Демократична България.
Това защита на интересите на данъкоплатците ли е или удар върху определени бизнес интереси?
Според Безлов и двете са верни. „Аз лично нямам нищо против да се ограничи един хазартен оператор. След 2012 г. това се превърна в епидемия“, каза той.
По думите му има много европейски страни, които са ограничили офлайн залаганията до държавните оператори – Швеция, Финландия, Австрия.
“Без съмнение е удар върху бизнес интереси, но не защото този бизнес няма допълнителна нужда от строга регулация, тъкмо напротив. Ако обаче се търсеше защита на интересите на данъкоплатците, моля, управляващите да обяснят на гражданите защо когато си купуваме книги заплащаме ДДС, но когато играем хазарт сме освободени от данък?”, попита Петкова.
„Културата облагаме с налози, но облекчаваме хазартния бизнес. Това доказва задкулистните договорки между управляващи и определени икономически кръгове. В момента наблюдаваме точно такъв спор - просто някой е останал недоволен от другия“, смята тя.
Кое е по-страшното – държавен или частен монопол?
„Държавата години наред си беше монополист на този тип залагания – до 2012 г. Е да, не развиха този тип моментни залагания. Но това развитие, което имаме в момента е с много големи социални щети. Да отнемат 400 млн. лв. приходи от населението. Ние сме на второ място в Европа по разходи на глава от населението за хазарт. Само Македония успява да ни изпревари. Видимо е колко е разпространена тази зависимост. Хазарта е в класификатора на Световната здравна организация като зависимост“, заяви Безлов.
Той няма нищо против частен оператор, но според него нивото на разпространение е достигнало потресаващи нива. „Това население не е работоспособно, ако имате такива нива на хазарт. Това засяга интереса на всички“, каза той.
Според Петкова и двете ситуации са много страшни и застрашават икономическата ситуация в страната. “Конкретно в случая, монополизацията (било проектът на държавен монопол или на практика текущото положение- на частен) не може да създаде сигурен пазар, нито държавата да изпълни задачата си да създаде безопасна законодателна среда, да упражнява контролни функции, както и в случая да превенира хазартните зависимости”, заяви тя.
„Като оставим настрана горещия стремеж на т.нар. Патриоти да са компетентни по всичко, остава въпросът защо в момента търговско име на организатор на хазартни игри въвежда в заблуда голяма част от гражданите като използва думата “Национална” като по този начин у гражданите остава усещането за намеса от страна на държавата, което от своя страна подвежда хората. Примери за монополно положение могат да бъдат дадени много, в това число и защо години наред финансовите отчети на организаторите на лотарийни игри подават към Агенция по вписванията нечетливи отчети, а тя не предприема никакви административни мерки“, категорична е Петкова.
Не може ли държавните такси, които се плащат в хазарта, да се превеждат директно на Министерството на спорта и оттам да се разпределят на спортните федерации?
„А не може ли печалбите на съответните частни оператори да се превеждат и да се харчат за спорт?“, попита Безлов.
„Практиката показва, че дали таксите се превеждат директно в Държавната комисия по хазарт или в Министерство на младежта и спорта, те и в двата случая стават безотчетни и на практика изчезват. На първо място трябва да се смени подходът за третиране на хазарта не чрез държавни такси, а през данъци и упражняване на строг контрол, включително в работата на Държавната комисия по хазарт, като наред с това се повишат вноските за социално отговорно поведение. Едва тогава можем да говорим за разходването на тези средства“, смята Петкова.
Необходими ли са промени в Закона за хазарта и в каква посока?
Според Безлов трябва да се потърси някакво ограничение, защото начинът, по който експлодира хазартният пазар, е притеснителен.
Той обаче смята, че трябва да се избегне засягането на хазартните оператори, които обслужват туристическия хазарт. „Трябва да се направи така, че промените в закона да не засегнат този тип приходи на икономиката“, категоричен е анализаторът.
„Не по-малък проблем са електронните зали, които имат тежки социални последици. Това, което правят по света, е тези зали да не са в населените места, в определени зони“, изтъкна той.
“От Демократична България сме категорични, че промени в Закона за хазарта са необходими, като основната посока е приравняването на хазарта с тютюневите и алкохолни изделия като по този начин ще се ограничи рекламата на хазарт, която в момента е един от основните проблеми, наред с разпространението”, каза Петкова.
Според нея сега действащият Закон за хазарта създава общи правни положения в режима на организиране на игри на случайността, като задава рестриктивен контрол преимуществено върху казината и игралните зали без оглед на новите тенденции лотарийните игри и моментите печалби и същевременно либерализира хазартните игри от ново поколение, което налага необходимостта на прецениране текстовете на закона.
“Императивната забрана за реклама на хазартни игри ще уеднакви регулацията с европейската в тази посока и ще даде оптимално рестриктивен достъп за промотиране и разпространение чрез масовите средства за осведомяване”, заяви тя.
По думите й в сега действащия закон ограниченията касаят игрални зали, които не могат да са в близост до училища, детски градини, здравни заведения и прочее, но в същото време подобни ограничения не съществуват пред лотарийните билети. Те са навсякъде и са напълно достъпни за всеки.
“Към настоящия момент особени изисквания за разпространение на хазартни игри се наблюдава само при ситуиране и отстояние от училища и домове за деца, което напрактика протектира разпространението на лотарийни билети и моменти игри без оглед важността за улеснен достъп от беззащитни обществени групи”, каза юристът.
“От Демократична България сме убедени, че ограничаването на рекламата и разпространението са първата стъпка в правилна посока”, добави тя.
“Наред с измененията за приложеното поле на нормите и тяхното действие в контролирана среда следва да се въведе и пропорционалност на вноските за социално отговорно поведение на организаторите на хазартни игри, която е в процентно съотношение с печалбата от тяхната дейност, които са насочени към борба и превенция на зависимостите. Това и е нашето законодателно предложение, което сме внесли преди повече от година”, припомни Петкова.
“За разлика от популизма на т.нар. Патриоти, от Демократична България внесохме промени, продиктувани от стремежа ни да защитим българските граждани и техния интерес от порочните хазартни практики. Ние не искаме да натоварваме бизнеса, но искаме забрана за рекламиране на хазартни игри, ограничаване на разпространението на "игрите на късмета" като такива да могат да се организират само на определени за тази цел помещения. Предложенията ни са насочени към недвусмисленото приравняване на различните видове хазарт. Демократична България предлагаме разширяване полето на действие на рекламата на хазартни игри, като се цели дейността да се третира наравно с рекламата на тютюневи изделия и спиртни напитки”, каза тя.
“Ние искаме да изгоним хазарта от хранителните магазини и търговските вериги. Не искаме до хляба да се продават "игри на късмета", които обещават на българските граждани, че с търкане на картончета ще живеят щастливо и охолно. Демократична България търсим отчетност на парите, които Държавната комисия по хазарт и Министерство на младежта и спорта разпределят за превенция с хазартните зависимости и прозрачно управление на публичните средства. Настояваме да се въведе пропорционалност на вноските за социално отговорно поведение на организаторите на хазартни игри, която да е в процентно съотношение с печалбата от тяхната дейност, а вноските да са насочени към борба и превенция на зависимостите”, заяви Петкова.
“Ние даваме решение на проблема, докато други просто се упражняват. Но няма да допуснем българското общество да бъде залъгвано и да се подстрекават гражданите към хазартни игри, които водят до зависимост и пристрастяване”, категорична е тя.
Добави коментар