Проф. Албена Георгиева от Института по етнология и фолклористика към БАН разказва как дедите ни са се справяли с най-страшната болест на своето време - чумата.
„Коронавирусът ни хвана в капан и се оказа трудно да избягаме от него, а и от темата за него. А какво са правели някога по време на епидемии?Най-страшната болест в миналото, която обезлюдявала цели села, била чумата. В традиционната култура си я представяли най-често като стара и грозна жена – олицетворение на самата смърт. Имала записани на тефтер хората, които трябва да „удари“”, обяснява тя и допълва: „Някои събеседници дори определят какви са тези хора: „който не си върви по пато, у него влазя и го морѝ – Бог я праща. Она гледа наште грешки…“
Според една легенда за създаването ѝ, чумата най-напред причинила смъртта на царя, чиито тежки прегрешения довели до появата ѝ. Според друг текст пък, в началото Господ я създал толкова страшна, че сам се уплашил от нея. Пратил силен гръм, та я треснал и вратът ѝ се схванал. Така тя започнала да „удря“ само тези, които са пред нея, но не можела да си върти главата настрани.
„Често хората се спасявали от чумата бил, като напускали селата си и бягали в гората – на „чисто“ място, което предварително заоравали. Така трайно се премествало цялото село. На заораването се приписвала магическа предпазна сила. То се правело от двама братя близнаци, които впрягали волове, също близнаци, и изоравали една или три бразди около бъдещото обитаемо пространство, като внимавали краят да съвпадне с началото. Вярвало се, че такава бразда прави ограденото място недосегаемо за болести и всякакви зли духове.
Разказват се обаче и случаи за прогонване на чумата – жена омесва пита, намазва я с мед и преди изгрев я оставя на кръстопът, който води извън селото, като кани болестта да си иде. Ако с нея се отнасят добре, чумата може да прояви благосклонност, както е в един записан „действителен случай“: детето на една жена било много болно и го чакали да умре. Вечерта в къщата влезнала одърпана и като ненормална жена, която казала, че ѝ е студено. Поканили я до печката, нагостили я. Като си тръгнала, казала, че е дошла за детето им, но понеже я посрещнали добре, то няма да умре. Детето наистина оживяло”, обяснява още проф. Георгиева.
Разкази като този мотивират вярата, че болестта може да бъде омилостивена, поради което, особено по време на епидемия, я наричат с ласкави имена като „майчица“ и никога с името ѝ. Също така ѝ слагат софра и оставят вечер корито, гребен и хума с котле топла вода, та ако посети къщата, да може да изкъпе детето си. Вярва се обаче, че жестоко си отмъщава, когато хората не я зачитат.
Добави коментар